Йожен Сю - Скитникът евреин

Адриана настръхна. Нямаше съмнение, че тя говори за Агрикол, но се успокои, защото скривалището, в което го заведе, беше сигурно.

— Приставът, — продължи княгинята — поиска разрешение да потърси този човек и в двореца, и в павилиона. Има право. Помолих го да започне от павилиона и го придружих. Въпреки че госпожицата няма добро поведение, честно ви казвам, и през ум не ми е минавало, че може да бъде замесена в такава полицейска история. Но съм се лъгала.

— Какво искате да кажете, госпожо? — възкликна Адриана.

— Ще ви кажа, госпожице — каза княгинята тържествуващо. — Всичко по реда си. Преди малко вие прибързахте с насмешката и високомерието си. Тръгнах с пристава. Отидохме в павилиона. Представете си учудването на този чиновник, като видя трите прислужници, облечени като циркаджийки. Тогава го помолих да отбележи това в протокола. Нека всички знаят какви глупости се вършат тук.

— Много умно сте постъпили — каза Трипо с дълбок поклон. — Нека това се знае в полицията.

Адриана беше много разтревожена за съдбата на ковача, изобщо не мислеше да спори с господин Трипо и госпожа Сен-Дизие, и слушаше със скрита тревога.

— Чиновникът — продължи госпожа Сен-Дизие — започна строго да разглежда младите момичета и ги попита дали в павилиона, където живее госпожицата, не е влизал някакъв младеж. С невероятна наглост те отговориха, че не са виждали никого.

„Добри и честни момичета“ — помисли си радостно госпожица Кардовил — „Ще спасят бедния работник. Останалото ще свърши доктор Баление“.

— За щастие — продължи княгинята — с мене беше и една от моите прислужници, госпожа Гривоа. Тя си спомни, че е видяла госпожицата тази сутрин да се връща отнякъде към осем часа и добронамерено каза на пристава, че може би тук е влизал човекът, когото търсят. През малката градинска вратичка, която на връщане госпожицата неволно е оставила отворена.

— Щеше да бъде добре — вметна Трипо — ако бяхте помолили да отбележат в протокола, че госпожицата се е прибрала в осем часа сутринта.

— Едва ли е било нужно — докторът продължаваше да изпълнява ролята си. — Това не е влизало в интересите на пристава.

— Но, докторе, все пак! — възнегодува Трипо.

— Бароне — отговори господин Баление твърдо и категорично. — Аз така мисля.

— Но аз не, докторе — намеси се княгинята. — И аз, подобно на господин Трипо, помислих, че ще е важно, ако това се запише в протокола. Но по изненадания и смутен поглед на чиновника забелязах колко му е трудно да запише това, когато става дума за младо и високопоставено момиче…

— Аз вярвам, госпожо, — обади се ядосано Адриана — че вашата честност може да се сравни с честността на невинния полицейски началник. Но ми се струва, в същото време, че общата ви невинност е избързала, изразявайки възмущението си. И вие, и той можехте да помислите, струва ми се, че няма нищо неестествено човек да излезе в шест и да се прибере в осем сутринта.

— Закъснялото ви оправдание е неуместно — отвърна ядосано княгинята.

— Аз не се оправдавам — отговори Адриана. — Господин Баление има добрината да каже една добра дума в моя защита само защото ми е приятел, но аз ви обяснявам нещо, което не би трябвало да върша пред вас…

— Докато госпожицата го обясни, то остава записано в протокола — каза Трипо.

Абат д’Егрини, облегнал чело на ръката си, не участвуваше в разговора. Толкова се бе уплашил от последствията, които щяха да се появят след срещата на Адриана с дъщерите на генерал Симон, защото разбираше, че никой не можеше да спре тази вечер Адриана да излезе.

Госпожа Сен-Дизие продължи:

— Онова, което се случи, е нищо в сравнение с другото, което ще ви разкажа, господа. Ние обиколихме павилиона навсякъде, но не намерихме никого. Вече щяхме да излизаме от стаята на госпожицата, в която влязохме най-накрая, когато госпожа Гривоа ми обърна внимание на една тайна врата… Съобщихме на чиновника, агентите му се постараха и тогава… Знаете ли какво откриха? Не, не! Толкова е ужасно, че няма да посмея никога да…

— Тогава ще го направя аз, госпожо! — каза решително Адриана, която се натъжи, че са уловили Агрикол. — Ще ви разкажа аз, за да не се нарани целомъдрието ви. И ще го направя, не за да се оправдавам.

— Каквото и да кажете, госпожице, — изрече госпожа Сен-Дизие с презрение — има нещо неприлично да открият мъж в спалнята ви.

— Мъж, скрит в спалнята й! — извика с възмущение д’Егрини, като едва успяваше да скрие задоволството си.