Джон Голсуърти - Над всичко

Тяхната Одисея ги беше завела в Испания, в кафявата неевропейска страна, дето чернооблечените жени с чудните очи сякаш още се нуждаят от ориенталското було. Това беше омаен весел месец; вълшебни разходки из улиците на Севиля, целувки и смях, странни благовония и звуци, златиста светлина с кадифено меки сенки, целият огън и дълбока сериозност на Испания. През опърлените от слънцето висини на Кастилия бяха стигнали в Мадрид, при Гойя и Веласкец, после в Париж, дето останаха до края на съдебната ваканция. Там прекараха една седмица в някакъв смешен малък хотел, за който Джип пазеше много приятни и един неприятен спомен. Един път вечеряха след театъра, когато тя видя в огледалото, че влизат и сядат близо при тях Фиорсен, Розек и Дафне Уинг. Отначало тя беше спокойна, понеже те бяха заети да поръчат яденето си, но после непременно щяха да я видят. Да каже ли, че не се чувствува добре и да си отидат? Или да каже на Брайян? Или да седи, да приказва, да яде като че няма нищо?

В огледалото видя, че е червена и очите й блестят. Значи те ще видят, че е щастлива в любовта си. Колко хубав и мургав изглеждаше Брайян в сравнение с тия бледи градски същества! Той я погледна сякаш едва сега откри цялата й красота. Как е могла да понася оня мъж там с бледото лице и тия очи? После огледалото й показа, че Розек я беше познал, тя видя как си сви устните, как се изчерви. Какво ще направи? Някакво чувство на физическо неразположение я обхвана. Ако Съмерхей знаеше, че тия двама мъже седат толкова близо до тях! Розек забеляза, че и тя ги беше видяла. Той се наведе и пошепна нещо на Дафне Уинг. Тя се обърна, устата й се поразтвори, но тя задуши едно възклицание и погледна безпокойно към Фиорсен. Сигурно ще поиска да си отидат преди Фиорсен да забележи нещо. Скоро тя наистина стана. Какви светски маниери беше придобила! Беше напълно господарка на положението и излезе, като хвърли само един уплашен поглед от вратата. След малко Джип каза:

— Да си вървим мили!

Струваше й се, че бяха избягнали някаква грозна опасност — не че ония двамата можеха да им сторят нещо; но поради болката и ревността, които тая среща щеше да пробуди у него.

Като се върнаха, живяха, докато се приготви Червената къща, в един хотел в Лондон. После Джип настоя да се настани тя първо там с Бети, детето и конете. Обаче през първата седмица след връщането им й донесоха веднъж една визитна карта „Леди Съмерхей“. Когато момчето излезе, тя се погледна разколебана в огледалото. Струваше й се, че точно знае какво ще си помисли дамата, която веднъж беше видяла на гарата: „Много мека, неподходяща за него!“ Тя оправи косите си, сложи си малко парфюм на веждите и слезе на вид спокойна, но вътрешно разтреперана.

В хола на хотела видя гостенката си, че прелиства едно илюстровано списание, както правят хората у зъболекаря, като чакат да ги приеме. И тя си помисли: „Струва ми се, че се страхува повече от мене.“

Леди Съмерхей й поддаде ръка.

— Как сте? — каза тя. — Надявам се, че ще извините моето идване.

— Много любезно от ваша страна. Съжалявам само, че Брайян още не се е върнал. Желаете ли да пиете чай с мене!

— Благодаря, пих вече. Да седнем. Харесва ли ви хотелът?

— Доста.

Те седнаха на едно канапе една до друга, обърнати една към друга.

— Брайян ми разправи колко приятно сте прекарали в странство. Той изглежда много добре. Аз много го обичам.

Джип отговори полека:

— Да, разбирам. — Сърцето й изведнъж се вкамени.

Леди Съмерхей я погледна бързо.

— Надявам се, че няма да се сърдите на моята откровеност. Аз много се разтревожих за него. Това е едно нещастно положение, нали? И за вас трябва да е ужасно. Ако мога с нещо да помогна, ще съм много доволна.

Джип каза много спокойно.

— О, не! Не бих могла да бъда по-щастлива.

Леди Съмерхей я изгледа.

— Човекът отначало не вижда. Още не знаете какво значи, когато обществото ви обърне гръб.

Джип се усмихна.

— То може да ни обърне гръб, само ако го търсим. Никога не бих пожелала да видя човек, който не може да ме вземе такава, каквато съм. И не виждам какво може да вреди на Брайян; повечето мъже на негова възраст все си имат по някого. — Тя ненавиждаше тая жена, която, както и да го прикриваше, в сърцето си беше неин враг, смяташе я като прелъстителка, която беше разрушила светските възможности на сина й. И още по-спокойно продължи: — Той няма нужда да разправя никому за моето съществуване и можете да бъдете сигурна, че няма да му се натрапвам, щом ми се насити.