Джон Голсуърти - Над всичко

— От хората, от обществото ли се страхуваш? Мислех, че те не значат нищо за тебе.

Джип се усмихна.

— Не от това, че малко обичам.

— Как може човек да обича премного?

Тя притисна лицето му до устните си.

— Не, Брайян, нека си е все така. Ще те обезщетя, когато сме заедно. Ако ми се наситиш, не бих го понесла.

Той още дълго се моли, с доводи, целувки, сърдито, но на всичко тя противопоставяше своето нежно, скръбно „не“! Стъмваше се, когато слазоха от лодката; падаше роса. Тъкмо преди да стигнат на гарата, тя притисна ръката му към сърцето си.

— Любими, не ми се сърди. Може би, един ден…

Във влака тя се силеше да мисли, че е още в лодката, между сенките, шепота на тръстиките и цялата спокойна прелест на реката.

Тя влезе полека вкъщи и отиде веднага в стаята си. Тъкмо събличаше блузата си, и Бети влезе, цяла обляна в сълзи.

— Бети! Какво има?

— О, мила, где беше? Откраднаха я! Оня ужасен човек… вашият съпруг… грабна я от количката й и замина с автомобил… той и един друг! Щях да полудея!

Джип я гледаше като мъртва.

— Господин майорът го няма, няма никой, какво да правя сама? Аз тъкмо се бях обърнала да затворя градинската врата и го видях чак когато пъхна дългата си ръка в количката и я грабна! — Бети се тръшна на леглото, съвсем смазана.

Джип стоеше неподвижна, скована от ужас. Тоя отмъстителен подлец Розек!

— Бети, тя сигурно ще плаче!

Нови ридания бяха единственият отговор. И тя си спомни какво беше казал адвокатът преди една година — че по закона Фиорсен има право на детето. Тогава тя можеше да го иска за себе си, но днес това навярно не беше възможно. Дали искаха да я принудят чрез това да се върне при Фиорсен или да се откаже от Съмерхей? Тя се приближи към огледалото.

— Да вървим веднага, Бети, — каза тя, — ако искаме някак си да я вземем обратно! Измий си лицето.

Докато се обличаше, тя се мъчеше да надвие ужасния страх да загуби детето си или да загуби любовника си; колкото по-малко се боеше, толкова по-добре и по-бързо щеше да може да действува. Тя имаше един малък револвер, който й бяха подарили. Извади го преди години от червения му кожен калъп, запуши отвора с една гъба и го скри в дрехата си. Щом бяха откраднали детето й, бяха способни на всичко. Написа една бележка за баща си, съобщавайки му какво беше станало и къде беше отишла. После тръгнаха с такси. Студената вода и спокойствието на господарката й бяха поуталожили Бети; тя стискаше ръката на Джип и въздишаше дълбоко.

Джип не искаше да мисли. Ако си помислеше, че детето й плаче, и тя щеше да се разплаче. Но в нея се засилваше омразата към тия, които й бяха нанесли тоя подъл удар. Тя взе едно решение и каза спокойно:

— Зарад господин Съмерхей, Бети, те откраднаха нашата любимка. Навярно знаят, че ние се обичаме. Те я откраднаха, за да ме принудят да направя, каквото искат.

Една дълбока въздишка й отговори. Кръглото пълно лице изглеждаше че се бори между морал и вярата в Джип, между тревоги за нея и желания за нейното щастие.

— Ах, Боже! Той е приятен господин. Все си мислех, че не сте наистина омъжена за тоя отвратителен чужденец, в онова ужасно кметство, без музика, без цветя, без черковна благословия, без нищо! Изплаках си очите тогава!

— Да Бети, мислех само, че го обичам. — Едно конвулсивно стискане на ръката й предвещаваше ново избухване на плач. — Не плачи сега! Ето че стигаме! Мисли за нашето бебе!

Колата спря. Тя попипа за оръжието си, улови Бети за ръка и се заизкачва по стълбата, преследвана от спомените за Дафне Уинг и Розек, за оная едра жена — как й беше името? — за други лица; за късни часове, когато слизаха по тия стълби; за Фиорсен до нея в тъмната кола, лицето му намръщено в ъгъла или притиснато до нейното. Веднаж се бяха върнали призори и Розек с тях. Избледнели, недействителни спомени! Като стисна по-силно ръката на Бети, тя позвъни.

— Тук ли е господин Фиорсен, Форд?

— Не, госпожо. Господин Фиорсен и граф Розек заминаха тая заран за къра. Нямам адреса им.

Тя трябва да беше побледняла, защото той попита.

— Мога ли да ви донеса нещо, госпожо?

— Кога тръгнаха?

— Към един часа, госпожо. С автомобил. Граф Розек караше. Мисля, че не отиват за дълго, защото взеха само по една чанта. Ще ви известя, щом се върнат, госпожо, ако ми оставите адреса си.

Джип му даде картичката си и промълви:

— Благодаря Форд, много ви благодаря — после улови ръката на Бети и се облегна тежко на нея, като слизаше по стълбите.