Джон Голсуърти - Над всичко

Да, той се качваше по стълбата, ако се съди по стъпките, пиян. Един трясък, като че беше паднал, после мърморене, след това пак трясък, като че захвърляше обувките си. Джип си помисли: „Ако е съвсем пиян, няма да се събува, но също не, ако е трезвен. Дали знае, че съм тук?“ Пак шум, като че се мъкне по перилата, после тя чу пъшкането му пред вратата, след това той натисна дръжката. Значи знаеше, че се е върнала — навярно беше видял палтото й долу или беше прочел телеграмата. След малко той заблъска вратата между своята и нейната стая, тя чу и пиянския му дрезгав, провлачен, глас:

— Джип, пусни ме да вляза!

После шумът стана неясен, сякаш той беше ту на едната, ту на другата врата, стълбата пак заскърца, а след това настъпи пак дълбока тишина.

Половин час още Джип седя така, като се вслушваше напрегнато. Де беше той? Какво правеше? Всякакви възможности се тълпяха пред изопнатите й нерви. Трябва да беше слязъл пак. До къде може да го доведе това състояние? Внезапно й се стори, че усеща миризма на изгорено, която ту се повишаваше, ту изчезваше. Тя стана, отиде полека към вратата, отвори безшумно и поддаде глава навън.

В коридора всичко беше тъмно. Миризмата не се усещаше. Изведнъж една ръка сграбчи крака й. Цялата и кръв се дръпна от сърцето й, тя сподави един вик, опита се да затвори вратата, обаче неговата ръка и нейният крак пречеха. Ръката му я държеше като във винт, той се протегна и се вмъкна в стаята. Задъхана, но без да дига шум, Джип се опита да го изблъска; тя пъхтеше: „Вън! Вън от стаята ми, ти — ти — скот!“

Изведнъж сърцето й се вкамени от ужас, тъй като той се беше приближил към леглото и простираше ръце към детето.

Джип се хвърли върху него, блъсна ръцете му и го сграбчи. Той се обърна и падна на леглото. Джип използува тоя миг, сграбчи детето и побягна през коридора, надолу по тъмните стълби, чу как той иде спущайки се пипнешком след нея. Тя се втурна в трапезарията и заключи вратата. Той я блъсна, но падна. Тя загърна детето, което беше почнало да плаче, в нощницата си, почна да го люлее на ръце, за да го стопли и успокои. Никакъв звук. На камината имаше, под пепелта, още малко огън. С възглавницата и дебелата филцова покривка на масата, тя приготви легло за детето, зави се сама в една покривка и седеше така, заслушана и с широко разтворени очи. Отначало се чуваше някакъв шум, но скоро престана. Тя обаче не искаше да се излъже още един път и дълго, дълго седя така, ослушвайки се, после отвори предпазливо вратата. Той лежеше на най-долното стъпало, в тежък пиянски сън. Тоя й беше познат, от него нямаше да се събуди така скоро.

Злорадство я обхвана при мисълта, че утре, когато тя няма да е вече тука, ще го намерят така. Тя взе детето и с безкрайна предпазливост се промъкна край Фиорсен, отиде пак в стаята си, пристъпи към прозореца и погледна навън. Вече се зазоряваше. Градината лежеше мрачна и призрачна пред нея — тя я виждаше за последен път.

Тя се вчеса и облече коженото си палто, понеже беше много студено; после пъхна в ръчната си чанта кесията си и няколко дребулии, които й бяха мили. Всичко ставаше много бързо. Тя сама се чудеше на спокойствието си. Когато свърши, написа една бележка за Бети да дойде с кучетата в Бъри Стрит, и я пъхна под вратата на детската стая. Сега уви хубаво детето и слезе долу. Съмнало се беше. Бледна светлина падаше в хола. Джип мина край проснатия Фиорсен, спря за миг, за да поеме дъх. Той лежеше с гръб към стената, главата му беше опряна на свитата ръка, лицето обърнато нагоре. Това лице, което стотина пъти беше бивало тъй близо до нейното. Нещо от свитата фигура, разрошената коса, хлътналите бузи под скулите, полуразтворените устни под мътно жълтите мустаци, нещо от изгубената божественост на тая неподвижна фигура — промуши за миг сърцето на Джип. Само за миг. Не, тоя път беше свършено! Никога вече! Обръщайки се полека, тя се обу, отвори вратата, взе своя скъп товар, затвори полека вратата и тръгна…

Джип отиваше в града. Цялата зима и цялата пролет беше прекарала в Милденхем, заета с язда и музика, без да вижда чужди лица; това отиване в Лондон я изпълваше с чувства, каквито имаше през април, когато небето е синьо с бели облачета и тревата по полята е за първи път топла. В Уидрингтон носач внесе в купето една пътна чанта, палто и няколко щеки за голф; пред вагона се беше спряла една малка група. Джип забеляза една висока жена, чиято руса коса се беше вече прошарила, едно момиче, което водеше бяло кученце на синджир и един младеж, обърнат гърбом към вагона, с друго куче под мишница. Момичето целуна това куче по главата.