Джон Голсуърти - Над всичко

Момичето поклати глава и с внезапно движение измъкна ръката си и изчезна в тъмнината. Фиорсен се изсмя. Втори път днес тя се изскубваше от него. Минувачите го гледаха учудени. С гримаса той се отвърна и тръгна за Бъри Стрит. Нямаше да го пуснат да влезе, разбира се! Но той щеше да наднича през прозорците между саксиите. Изведнаж изохка — представи си Джип в къщи между цветята. На ъгъла на улицата един стар цигулар стържеше на някаква стара цигулка. Фиорсен се спря да послуша. Свиреше из операта „Палячи“. Фиорсен си сложи ръката на рамото му.

— Приятелю, — каза той, — дай ми цигулката си, ще ти припечеля някоя пара.

— Наистина ли, господине?

— А, наистина, разбира се! Дай за момент и ще видиш!

Цигуларят, все недоверчив, но като хипнотизиран, му подаде цигулката; мургавото му лице се промени, щом видя как чужденецът я притисна о рамото си и дръпна струните и лъка. Фиорсен се насочи нагоре по улицата, търсейки къщата със саксиите. Като ги видя, той се спря и засвири „Che faro?“ Той го свиреше чудесно на мизерната цигулка и цигуларят, който го бе последвал, го слушаше безпокоен, завистлив и прехласнат. Тоя висок, бледен господин със странното лице, помътените очи и хлътнали бузи свиреше като ангел! Обаче не беше лесно да се печелят пари в тоя проклет град, дори и когато четиридесет ангели засвирят! Сега той почна друго парче, то късаше сърцето, но ето — там един господин вече затваря прозорците и спуща завесите. Все същата история! Изведнаж цигулката, лъкът и няколко сребърни монети се тикнаха в ръцете на скитника и странният непознат господин се отдалечи, сякаш дяволът го гонеше. Беше се напил здравата! Куцият мургав цигулар също се упъти надолу, обладан от неприятното чувство, че е бил намесен в нещо, което не разбира. На следната пресечка той преброи парите, които Фиорсен му беше мушнал в ръката и се запъти мърморейки към дома си.

Джип не спа никак. Три пъти става, отива дебнешком към вратата и поглежда към спящото дете. Следобедните случки бяха разтръсили нервите й. Горещо беше и цигулката все още звучеше в ушите й. По второто парче тя бе познала, че е Фиорсен и това дето баща й изведнаж спусна пердетата, потвърди предположението й. Ако го беше видяла, нямаше да е така развълнувана както само чрез спомена за нещо отдавна преживяно. Това спояваше пак връзката, която тя вчера смяташе завинаги скъсана. Риданието на тая стара цигулка беше неговият начин да казва: „Прости ме, прости!“ Много по-лесно щеше да е да го напусне, ако наистина го мразеше. Както бе мъчно да се живее с него, също така мъчно беше и да мразиш. Тя мразеше нещата, които правеше той, и него, когато ги правеше, но после пак не можеше нито да го мрази, нито да го обича. Едва на разсъмване тя схвана ясно практическата страна и взе решение. Най-доброто беше да признае, че работата беше безнадеждна и да се покаже твърда.

Уинтон също прекара една безсънна нощ — да свири пред прозорците му като просяк, за него беше връх на всичко! На закуска той заяви, че трябва да се срещне с адвоката си и да види какво може да се направи, за да се осигури Джип от преследвания. Той сам нищо не разбираше от тия работи. В негово отсъствие нито Джип, нито детето не биваше да излизат. Джип прекара сутринта като писа на господин Армо, без обаче да каже, че е напуснала съпруга си.

Баща й се върна спокоен, но мрачен. Той с мъка бе можал да разбере, че детето принадлежи на Фиорсен и че ако този си го поиска, законът не може да го спре. Това разтвори старата му рана и му напомни, че неговата собствена дъщеря някога бе принадлежала на друг баща. Той накара адвоката да приготви един договор, според който се плащаха всички Фиорсенови дългове под условие само, че ще остави Джип и детето на мира. Сега съобщи това на Джип и отиде във временната детска стая. До сега малкото създание го беше интересувало само като част от Джип, сега то имаше свой собствен живот — мъничкото тъмнооко създание, което го гледаше тъй сериозно, стискайки пръста му. Изведнаж то се усмихна — това не беше красива усмивка, но една от ония, които правеха на Уинтон неизгладимо впечатление.

Той искаше да уреди работата с договора преди да отидат в Милденхем. Но понеже нямаше никаква вяра в „ония двама разбойници“, той не позволяваше да изнасят детето, без да е придружавано от двама. Също Джип не биваше да излиза сама. Той дори я придружаваше в петък до господин Армо, дори изказа желание да се запознае със стария пианист. Срещата беше странна. Двамата бяха от различни планети и не знаеха какво да приказват. След една минута Уинтон се оттегли да чака, а Джип седна пред пианото.