Джон Голсуърти - Над всичко

— Да, да, няма нищо! Недейте плака!

Полека хълцането затихна, но момичето все още закриваше лицето си и беше навело глава. Червенозелената стая, миризмата на овнешко месо!

Най-после част от бялото лице се показа, устните, които вече не жадуваха за любовни ласки, промърмориха:

— Той, той обича само вас… само вас през всичкото време. А вие… не го обичате… това е тъй чудно. О, госпожо Фиорсен, да можех само да го видя! Той ми каза да не идвам вече… и аз не смеех… Не съм го виждала от три седмици… откак му казах за това… Ох, какво да правя?

Джип почувствува състрадание и силно възмущение, че едно момиче иска да се върне пълзейки към мъжа, който го е отритнал.

— Изглежда, че нямам гордост — каза Дафне Уинг плачевно. — Все ми е едно какво ще направи или какво ще ми каже, само да го видя.

Състраданието у Джип надви възмущението й.

— Колко време има още?

— Три месеца!

— Три месеца, в това бедствено състояние!

— Ще направя нещо отчаяно! Не мога повече да танцувам, и те знаят, много е ужасно! Ако можех само да го видя, всичко друго би ми било все едно. Но зная, че той вече не ме иска! О, госпожо Фиорсен, по-добре да бях умряла!

Една дълбока въздишка се изтръгна от Джип; тя внезапно се наведе и целуна момичето по челото. От косата или кожата му се носеше още миризмата на портокалов цвят, както когато беше питала дали да си намери любовник или не, както когато, подобна на пеперуда, излетя измежду сенките на дърветата и се понесе в лунната светлина, а сянката й трептеше пред нея. За да прекъсне напрегнатото състояние, Джип посочи вазичката и каза:

— Сигурно вие сте сложили това тук?

— О, искате ли я? — отвърна момичето с трогателно усърдие. — Вземете я. Граф Розек ми я даде. Ох, ето баща ми. Ще влезе тук!

Джип чу, че отвън се кашли някакъв мъж и че някакъв чадър се поставя на закачалката. Момичето се сви пак към бюфета. Вратата се отвори, влезе господин Уег, нисък, дебел, в късо черно палто и черни панталони, с прошарена брада. Той изглеждаше точно като това, което беше: усърден посетител на черквите, хранен с вино и овнешко месо, който си бе пробил път в живота. Чертите на лицето му, чиито цвят издаваше болест на черния дроб, бяха дебели, както тялото му, но не изглеждаха злобни; само в малките му сиви очи блесна някакъв гняв. Той попита с рязък, но пропит от професионална учтивост глас:

— Да-а? С кого имам…?

— Госпожа Фиорсен!

Чуваше се ясно тежкото му дишане. Той дръпна един стол:

— Седнете, моля ви.

Джип поклати глава.

По лицето на господин Уег почтителността се бореше с някакво по-примитивно чувство. Като извади една голяма кърпа с черен ръб, той се изсекна, изтри челото си и се обърна към дъщеря си:

— Върви си горе!

Момичето бързо се обърна и излезе. Господин Уег се изкашли пак.

— Мога ли да зная на какво дължим честта?

— Дойдох да видя дъщеря ви.

Очите му се местеха от лицето до краката й, после от верижката на часовника му до ръцете му, които беше почнал да трие една о друга, — пак до гърдите й, по-високо не смееше да ги издигне. Неговото смущение порази Джип. Струваше й се, че го чува да мисли: „Как мога да говоря за тая работа с тая привлекателна млада дама, жена на онзи вагабонтин, който опропасти дъщеря ми? Деликатна тема — това е то!“ После каза с пресипнал глас:

— Неприятна работа, госпожо! Не зная какво да кажа. Наистина не зная. Много неприятно.

— Вашата дъщеря е крайно нещастна, — отговори Джип спокойно — и в това състояние това може да й напакости много.

Дебелата фигура на господин Уег като че още повече се поду.

— Извинете, госпожо, — избухна той, — но трябва да нарека вашия съпруг престъпник. Съжалявам, че съм неучтив, но не мога другояче. Да беше пред мене, не зная, дали бих могъл да се владея, наистина не зная.

Той схвана едно движение на Джип като израз на съчувствие и продължи хрипкаво:

— Неприятно е да се казва това пред една дама и то пред дама, която също е пострадала, обаче и аз имам чувства. От самото начало казвах, че не танците са противни на Провидението, но жените нямат мозък колкото едно яйце! И майка й беше с нея! Кариера! Хубава кариера! Казвам ви, госпожо, че съм крайно разгневен. Ако тоя злодей ми се изпречи пред очите, той ще ме запомни — не съм вече млад, но ще ме запомни! Дъщеря ми да постъпи така! Сега името й ще бъде зацапано с кал. Казвам ви откровено, че се надявах, че вие няма да се научите. Момичето вече си получи наказанието. Но едно бракоразводно дело е ужасно нещо за почтени хора. Няма да позволя на дъщеря си да се омъжи за тоя престъпник, дори и да се разведете от него. Не, нека си понесе позора без никакво възмездие!