Джон Голсуърти - Над всичко

На следния ден заминаха за Лондон, дето стигнаха в един и половина часа. Настаняването на Бети и детето в празната стая, която сега щеше да бъде детска, зае всичката енергия на Джип. Вече се смрачаваше, когато тя, още в кожено палто, взе ключа за стаята за музика, за да види дали след нейното дълго отсъствие всичко е в ред. Колко зимна беше градината! Колко различни от лунната, знойна нощ, когато Дафне Уинг се зададе танцувайки, из сянката на тъмните дървета! Те се очертаваха сега голи и остри на потъмнялото, синьо небе, никакво цвете, никакви птички! Тя погледна назад към къщата. Тя се издигаше бяла и студена, но в нейната стая и в детската светеше и някой спущаше завесите. Листата бяха опадали, виждаха се другите къщи, всяка различна по форма и цвят, както бяха обикновено Лондонските къщи. Беше студено, мразовито. Джип забърза по пътеката. Пред прозореца на стаята за музика висяха ледени шушулки. Минавайки тя откърши една. В стаята навярно гореше огън, завесите не бяха спуснати, и тя можеше да забележи светлината му. Изведнаж Джип се спря. През отвора между завесите видя две фигури седнали на канапето. Главата й се зашемети. После със свръхчовешко усилие тя погледна в стаята. Той и Дафне Уинг! Ръката му беше обвила шията на момичето. То бе издигнало лицето си към него, устните му бяха полуразтвореии, то го гледаше, хипнотизирано, в обожание.

Джип издигна ръка, като че искаше да потропа на прозореца, после я отпусна с някакво чувство на отвращение, и се обърна.

Никога няма да им покаже, че са могли да й причинят болка! Те бяха сигурни от всяка сцена, сигурни в своето гнездо! Тя мина през заскрежената трева, през тъмния салон, влезе в стаята си, заключи вратата и седна пред камината. Гордостта й бушуваше у нея. Несъзнателно тя стисна кърпичката между зъбите си. Очите й се подлютиха от пламъка, но тя не се сещаше да ги затули с ръка.

Ако го обичаше! Кърпичката й падна и тя я погледна учудена — по нея имаше кървави петна! Тя се дръпна от огъня, и седеше съвсем неподвижна, с усмивка на уста. Очите на момичето, като тия на малко обожаващо куче, — това момиче, което толкова я беше ласкало! То беше намерило „благородния мъж“, когото търсеше! Тя скочи и се погледна в огледалото. В нейната собствена къща! Защо не и тука, в собствената й стая? Защо не и пред очите й? А още няма година, откак са женени! Беше почти смешно, наистина смешно! После й хрумна първата спокойна мисъл: „Аз съм свободна!“

Но това не значеше нищо за една наранена гордост. Тя пак се приближи до огъня. Защо не потропа на прозореца? Да види лицето на момичето, посиняло от страх! Да го види уловен в стаята, която тя му беше наредила, в която толкова часове бе му свирила! От колко време служеше за техните срещи, от кога се промъкваха тук през задната вратичка? Може би още преди да беше заминала тя, да се роди неговото дете! Сега у нея почна борба между майчинския инстинкт и възмущението й, една няма борба ще чувствува ли сега детето си само като свое или ще се отчужди от сърцето й, ще стане за нея нещо отвратително?

Тя се сгуши съвсем близо до огъня, беше й студено, зле. И внезапно й дойде на ум: „Ако не кажа на слугите, че съм тука, може би ще излязат и ще видят това, което аз видях!“ Дали беше затворила на връщане вратата на салона? Тя позвъни и отключи. Слугинята дойде.

— Моля, Елена, затворете прозореца на салона и кажете на Бети, че съм малко настинала. Ще си легна. Питайте я дали може сама да настани детето!

По лицето на момичето се четеше израз на угриженост, съчувствие, но нищо не издаваше, че то знае всичко.

— Да, госпожо, ще ви донеса топла бутилка. Не искате ли да вземете една гореща баня и една чаша горещ чай?

Джип кимна. Какво да е! Когато момичето излезе, тя помисли: „Една чаша горещ чай? Какъв друг, ако не горещ?“

Момичето донесе чая. То беше добро и предано, възхищаваше се от Джип и държеше нейна страна в едно домакинство дето липсваше сговор. Според нея госпожата й беше много за Фиорсен. — Чужденец и то с такива навици! Обноски той изобщо нямаше! От всичко това тя беше убедена, че няма да излезе нищо добро.

— Пуснах водата, госпожо! Да сложа ли малко хардал?

То отиде в кухнята да вземе хардал и каза на готвачката: — У госпожата има нещо трогателно. — Готвачката, барабанейки на своята хармоника, към която се беше пристрастила, отговори:

— Тя крие чувствата си!

И тя засвири пак на хармониката си: „Доме мой!“

До Джип, която лежеше в горещата вана, тоновете стигаха като далечното бръмчене на едри мухи. Топлата вода, острата миризма на хардала и далечното бръмчене успокоиха и пръснаха буйните й чувства. Някой ден и тя ще обича! Странно, че чувствува това в такъв един момент. Да, някой ден и при нея ще дойде любовта. Пред очите й се мярна изразът на обожание по лицето на Дафне Уинг, трептенето по ръката й. В сърцето й се появи съчувствие, примесено с възхищение и горчивина; защо да се сърди, тя, която не обичаше? Звуковете, които приличаха на бръмченето на големи мухи, се засилиха, станаха по-дълбоки. Увлечена, готвачката ги повиши при думите: