Джон Голсуърти - Над всичко

— Нека влезе!

Най-напред забеляза дрехите му — тъмносив костюм на резки — тя сама го беше избрала; косата му беше по-светла, както биваше обикновено след стрижене; бакенбардите бяха почнали пак да растат край ушите му. Тя се развълнува като видя, че лицето му трепери. Той влезе на пръсти, прекоси бързо към леглото, коленичи; улови ръката й и притисна лицето си към нея, шепнейки нещо. Джип знаеше, че той заравя сега в дланта й, по която чувствуваше да бодат мустаците му, своето разкаяние, крайностите, на които се беше отдавал през време на нейното отсъствие, страха, който бе преживял във вълнението си, като я видя тъй бледна и тъй тиха. „Защо не го обичам?“ — си помисли тя. „Има нещо обичливо у него, защо не го обичам?“

Погледът му се спря на детето, той се ухили.

— О, моя Джип, колко е смешно! О, о, о! — Лицето му се изкриви в комична гримаса на отвращение. Джип също намираше бебето смешно, но тя съзираше и чудото в него и се възмути от неговата безогледност. Нейното бебе не беше смешно, не беше грозно! И дори да беше такова, никой нямаше право да й казва това! Фиорсен протегна пръста си и докосна бузата му.

— Да, да! Госпожица Фиорсен!… Ч-ч-ч!

Бебето се размърда. А Джип помисли: „Ако го обичах, не би ме смущавало, че той се смее на детето ми. Щеше да е другояче.“

— Не го събуждай! — прошепна тя и като почувствува погледа му върху себе си, разбра, че интересът му към детето беше преминал и че той мисли: „Колко време ще мине още, преди да те имам пак в прегръдките си?“ И внезапно я обхвана чувство на слабост, каквото до сега не беше изпитвала. Като отвори пак очите си, сестрата държеше нещо под носа й, мърморейки: „Слава Богу!… Как можах да постъпя тъй глупаво?“, — а Фиорсен си беше отишъл.

Като видя, че Джип си отваря очите, сестрата махна амоняка, намести детето и каза: „А сега, да спите!“ Обаче Джип не можа̀ да заспи. Тя гледаше спящето дете, гледаше цветята по тапетите на стената и се мъчеше да открие между преплетените им стъбла и листа зелените и жълти птици с червени човки.

Като го изпъдиха из стаята на родилката, уверявайки го, че това е само „малък припадък“, Фиорсен слезе съкрушен по стълбата. Тая мрачна къща, дето той беше нежелан гост, беше непоносима. Той искаше само Джип, а Джип припадна, когато той се приближи. Той отвори едната врата. Гостната имаше пиано, но уф, студено! Колко неприветливо! Той се дръпна към вратата и се ослуша. Никакъв звук! Сива светлина в неприветливата стая, мрак зад него в хола. Какъв живот живеят тия англичани, по-лошо отколкото в неговата шведска родина, дето поне стопляха добре. Изведнаж се възмути. Да остане тук един ден, лице с лице с баща й! Джип с това дете, в тая враждебна къща, не беше неговата Джип. На пръсти той излезе в преддверието. Палтото и шапката му бяха тука, но чантата я нямаше. Няма нищо! Могат да му я изпратят. Ще пише, ще каже, че припадъкът й го разтревожил, че не искал да й причини втор, нито да остане в тая къща, тъй близо до нея и все пак тъй далеч. Тя ще разбере. Изведнаж го обхвана някакъв копнеж. Джип! Той я желаеше! Да я гледа, да я целува, да я знае своя! Той отвори вратата и тръгна нещастен и тъжен към гарата. През целия път до там, през тъмните ливади и във влака, той чувствуваше някаква болка, от която се отърси само като се намери пак в осветените улици на път към Розек. На вечерята и по-късно това настроение се разсея, но после се яви пак, докато сънят със своя мрак и сънища го освободи.

Джип се поправяше много бързо и Уинтон беше възхитен. Сестрата каза, че била много добре сложена и това имало голямо значение.

Преди Коледа тя вече излезе, а на Коледа докторът й каза, че може, ако иска, да се върне вкъщи. След обед тя не беше много добре, а на следния ден трябваше да пази стаята. Нищо й нямаше, само някаква безкрайна умора, сякаш съзнанието, че само от нейното решение зависи да се върне ли у дома си, й беше някакъв тежък товар. И понеже никой не знаеше какво става у нея, всички, освен Уинтон, се изплашиха. Забраниха й да кърми детето.

Към средата на януари тя каза:

— Трябва да си отида дома, татко.

Думата „дома“ го наскърби и той каза само:

— Добре, Джип, кога?

— Къщата е готова, мисля, че ще е добре да се върна утре. Той е още при Розек. Няма да му се обаждам. Два, три дена предпочитам да съм сама, за да настаня бебето.

— Добре, аз ще те придружа.

Той не се опита да узнае нещо определено относно чувствата й към Фиорсен, защото те му бяха известни.