Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Но не беше виц.

Друг проект на Макс беше останалата част от Mein Kampf . Всяка страница беше внимателно откъсната от книгата и сложена на пода, за да бъде боядисана. След това щеше да бъде оставена да изсъхне и върната между първата и последната корица. Когато Лизел един ден се прибра след училище, тя завари Макс, Роза и татко да нанасят пласт боя върху отделните страници. Много от тях вече бяха окачени на специално опънат канап и хванати с щипки, точно както вероятно беше направен и „Надвесеният човек“.

И тримата вдигнаха глава и заговориха:

— Здравей, Лизел.

— Ето ти четка, Лизел.

— Най-сетне си дойде, Saumensch. Къде беше досега?

Докато боядисваше, Лизел си мислеше за това как Макс Ванденбург се боксира с фюрера, както й го беше разказал.

Когато виденията се стопиха и тя завърши първата си страница, татко й намигна. Мама я сгълча, че е разплискала твърде много боя. Макс разглеждаше всяка от страниците по отделно, може би представяйки си какво ще произведе върху тях. Много месеци по-късно той щеше да боядиса и корицата на тази книга и да й даде ново заглавие по името на един от разказите, които щеше да напише и да илюстрира вътре в нея.

Този следобед в тайната квартира на улица „Химел“ № 33 семейство Хуберман, Лизел Мемингер и Макс Ванденбург приготвиха страниците на „Игрословецът“

Хубаво беше да си бояджия.

Тогава зарът се търкулна със седмата си страна нагоре. Два дни след като Германия нападна Русия. Три дни след като британците и Съветите обединиха силите си.

Седем.

Търкулваш и гледаш какво ще стане, разбирайки много добре, че този зар не е обикновен. Казваш си, че това е само лош късмет, но знаеш през цялото време, че лошото се е задавало. Било е предопределено от момента, в който си влязъл в стаята. Масата го усещаше по дъха ти. Евреинът се подаваше от джоба ти още от самото начало. Той беше като петно върху ревера ти и в момента, който търкулна зара, знаеше, че ще се падне седем — единственото нещо, което някак си намира начин да те нарани. Зарът се приземява. Взира се в очите ти, чудодеен и отблъскващ. Сетне се извръщаш, но с усещането, че той е забил нокти в гърдите ти.

Просто лош късмет.

Така си казваш.

Без каквито и да е последствия.

Опитваш се да вярваш в това, защото дълбоко в себе си знаеш, че това малко късче от променливата съдба е сигнал за нещата, които се задават. Ти криеш евреин. И съответно плащаш. По един или друг начин, но трябва да платиш.

Поглеждайки назад, Лизел си каза, че това не е кой знае какво. Може би защото толкова много неща се случиха, откакто написа историята си в мазето. На фона на всичко останало, разсъждаваше тя, това, че Роза бе уволнена от кмета и съпругата му, изобщо не беше лош късмет. Този факт по никакъв начин не беше свързан с укриването на един евреин. И беше съвсем логичен в по-големия контекст на войната. По онова време обаче във въздуха витаеше предчувствието за надвиснало наказание.

Всичко започна около седмица преди 24 юни. Лизел изрови вестник за Макс Ванденбург, както правеше винаги. Тя бръкна в една кофа за боклук недалеч от улица „Мюнхен“ и го пъхна под мишница. Сетне го даде на Макс и той започна първия си прочит, но малко по-късно погледна към нея и посочи с пръст първата страница.

— Това не е ли човекът, чието пране доставяше?

Лизел се отдалечи от стената, където пишеше думата „аргумент“ шест пъти до картината с разтегления облак и капещото слънце. Макс й подаде вестника и тя потвърди:

— Да, това е той.

В статията беше цитиран кметът Хайнц Херман, който казваше, че макар войната да се развива чудесно, гражданите на Молкинг, както подобава на отговорни германци, трябва да вземат адекватни мерки и да се подготвят евентуално и за по-тежки времена. „Ние не знаем — отбелязваше той — какво замислят нашите врагове и как точно ще се опитат да ни омаломощят.“

Седмица по-късно думите на кмета се сбъднаха по един злокобен начин. Както обикновено Лизел беше до прозореца откъм Гранде Щрасе и четеше „Свирачът“ на пода на библиотеката на кмета. Съпругата на кмета не показваше никакви признаци на анормалност (или поне никакви допълнителни признаци), докато стана време за тръгване.