Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Около него всичко се материализираше.

Бяла светлина се спускаше над боксовия ринг, а тълпата стоеше на крака и жужеше — магическият звук на много хора, които говорят едновременно. Как беше възможно всички тези хора да имат да кажат толкова много по едно и също време? Рингът беше съвършен. Перфектен под, чудесни въжета. Дори отделните им нишки бяха безупречни и блестяха под напрегнатата бяла светлина. В помещението миришеше на цигари и бира.

Адолф Хитлер стоеше по диагонал в ъгъла заедно със своя антураж. Краката му стърчаха изпод червено-белия му халат, върху чийто гръб беше прогорена черна свастика. Мустакът бе неразделна част от лицето му. Неговият треньор Гьобелс му шепнеше нещо в ухото. Фюрерът подскачаше от крак на крак и се усмихваше. Усмивката му стана още по-широка, когато говорителят започна да изброява многобройните му постижения, които бяха гръмогласно аплодирани от възторжената тълпа.

— Непобедим! — обяви ръководителят на мача. — Нанесъл поражения на много евреи и на всяка друга заплаха над германския идеал! Хер фюрер — заключи той, — ние те поздравяваме! — Тълпата полудя.

След това ръководителят на мача се обърна към Макс, който стоеше сам в претендентския ъгъл. Без халат. Без треньорски екип. Само един самотен млад евреин с мръсен дъх, голи гърди и уморени ръце и крака. Гащетата му естествено бяха сиви. Той също подскачаше от крак на крак, но едва-едва, за да пести силите си.

— Претендентът! — каза напевно ръководителят на мача. — Който е… — тук последва ефектна пауза. — … с еврейска кръв! — Тълпата нададе вой, подобна на войнство от вампири. — Той тежи…

Оттук нататък не се чу нищо повече. Всичко потъна във виковете от скамейките и Макс видя как противникът му свали халата си и тръгна към средата на ринга, за да чуе правилата и да се ръкуват.

— Guten Tag , хер Хитлер. — Макс кимна, но фюрерът само му показа жълтите си зъби и сетне ги скри зад устните си.

— Господа — поде един плещест рефер с черни панталони, синя риза и папийонка на гърлото. — Преди всичко искам добър чист мач. — След това той се обърна само към фюрера . — Освен, разбира се, ако вие, хер Хитлер, започнете да губите. Ако това се случи, аз с готовност ще си затворя очите за всякакъв тип безскрупулна тактика, която решите да използвате, за да направите на кайма това вонящо парче еврейско месо на ринга. — Сетне реферът кимна любезно. — Ясно ли е?

Едва тогава фюрерът произнесе първите си думи:

— Кристално ясно.

Към Макс реферът отправи предупреждение:

— Що се отнася до теб, еврейче, бъди много внимателен. Наистина много, много внимателен. — След това двамата състезатели бяха отпратени към ъглите си.

Последва кратко затишие.

Гонгът.

Първи към средата на ринга тръгна фюрерът. Тромав и кокалест, той преследваше Макс, нанасяйки му тежки удари в лицето. Тълпата трептеше, гонгът все още ехтеше в ушите й и доволните усмивки ограждаха въжетата. От устата на Хитлер излизаше мъглив дъх, докато ръцете му летяха към лицето на Макс, намирайки на няколко пъти устните, носа и брадичката му. А самият Макс все още не се осмеляваше да излезе от ъгъла си. За да направи пердаха по-поносим, той вдигна ръце пред лицето си, но тогава фюрерът започна да му нанася удари в ребрата, бъбреците и белите му дробове. О, очите, очите на фюрера . Те бяха толкова възхитително кафяви — като очите на евреин — и толкова решителни, че дори Макс за момент замръзна като хипнотизиран, когато ги зърна сред мъглявината на вършеещите ръкавици.

Имаше само един рунд, който траеше часове, и в общи линии нищо не се променяше.

Фюрерът налагаше до забрава еврейския боксов чувал.

Еврейска кръв пръскаше навсякъде.

Облаци от червен дъжд върху бялото небе на тепиха в краката им.

Накрая коленете на Макс се подгънаха, скулите му простенаха безмълвно и възторженото лице на фюрера започна да се смалява и да се смалява, докато най-сетне евреинът се строполи на пода — изтощен, победен и съкрушен.

Най-напред се чу рев.

Сетне настъпи тишина.

Реферът броеше. Той имаше златен зъб и снопчета буйни косми в носа си.

Сетне Макс Ванденбург, евреинът, стъпи на краката си и бавно се изправи. Гласът му потрепери, изричайки подкана:

— Хайде, mein fuhrer .

И когато Адолф Хитлер отново тръгна към еврейския си противник, Макс пристъпи встрани и го приклещи в ъгъла. Нанесе му седем удара, като всеки път се целеше в едно-единствено нещо.