Тамара Маккинли: Последният валс на Матилда

Етън дъвчеше пурата си мълчаливо, със замъглен от дима поглед. Накрая проговори със сериозен тон.

— Земята е всичко, което имаш Марвин. Твърде си стар, за да започваш отначало, а и Чаринга е една хубава малка ферма, особено след целия този труд, който Мери вложи в нея.

Ето пак хвалби за Мери. Неговият труд нищо ли не струваше? Марвин присви юмруци в скута си. Имаше нужда от още една бира, чашата му бе празна, но Етън не се сещаше да му предложи.

— Не можем да се сравняваме с Караджонг. Трябва ни нов кладенец, покривът се руши, термитите са нападнали бараката на работниците, а сушата умори повечето от агнетата. Парите от вълната едва ще покрият разноските ни.

Етън загаси пурата си, вдигна чашата и я пресуши.

— Какво искаш от мен, Марвин?

Нетърпението му започна да проличава. Етън прекрасно знаеше какво иска Марвин. Чудеше се дали да продължи да посипва раната със сол и да кара Марвин да страда.

— Искам ти да купиш Чаринга. — Тонът му бе преднамерено спокоен. Не искаше да покаже колко е отчаян.

— А — усмихна се Етън самодоволно. Той винаги го бе гледал отвисоко, Марвин знаеше това, ето защо още повече го намрази.

— Какво ще кажеш?

— Трябва да помисля. Бихме могли да се споразумеем.

Марвин приседна на ръба на стола, готов да се пазари.

— Винаги си искал да притежаваш земята на Чаринга, имотът ти граничи с моя, фермата ти ще стане най-голямата в Нов Южен Уелс.

— Така е — Етън повдигна едната си вежда и го погледна твърдо със сините си очи, — но не забравяш ли една дребна подробност?

Марвин преглътна и облиза устни.

— Каква подробност? — попита той неспокойно, като отбягваше пронизващия поглед на Етън.

— Матилда, разбира се. Нали не си забравил за привързаността на дъщеря ти към Чаринга?

Марвин въздъхна с облекчение и напрегна мозъка си. Изглежда всичко беше наред, Етън не знаеше за завещанието.

— Матилда е твърде малка, за да се меси там, където не й е работата. Ще прави това, което й кажа.

Етън стана и се облегна на украсените с орнаменти перила. Слънцето огряваше гърба му, изражението му бе непроницаемо.

— Имаш право Марвин. Тя наистина е млада, но усеща земята така, както въздуха, който диша. Виждал съм я как работи, наблюдавал съм я, когато подкарва стадото да язди толкова сръчно, колкото всеки помощник-овчар във фермата. Духът й ще се сломи, ако загуби тази земя.

Търпението на Марвин се изчерпа. Той стана от стола и се наведе към Етън.

— Виж, приятелю, притежавам имот, на който ти си хвърлил око от години. Освен това имам и дългове. Това, че Матилда обича земята, няма нищо общо нито с едното, нито с другото. Продавам земята сега и ако ти не я купиш, ще се намерят други, които с удоволствие ще го направят.

— Как точно смяташ да продадеш земята, когато тя не ти принадлежи, Марвин?

Марвин побесня. Значи знаеше. Копелето през цялото време е знаело.

— Никой няма да разбере. — Гласът му бе дрезгав. — Можем да сключим сделката сега и после веднага изчезвам. Няма да кажа на никого.

— Но аз ще знам, Марвин — каза Етън с леден тон и млъкна. Марвин изпита желание да го удари. — Мери дойде при мен преди няколко месеца, веднага след като докторът й беше казал, че дните й са преброени. Притесняваше се, че можеш да се опиташ да продадеш Чаринга и да оставиш Матилда на улицата. Аз я посъветвах какво да направи, за да осигури на момичето наследство. Завеща на Матилда земята под попечителство. Банката ще я управлява, докато Матилда навърши двайсет и пет години. Така че разбираш, Марвин, няма начин да я продадеш, за да покриеш дълговете, които си натрупал от комар.

Стомахът на Марвин се сви от притеснение. До него бяха достигали слухове, но той не искаше да им вярва — поне до този момент.

— Според закона собствеността на съпругата принадлежи на съпруга й. Патрик обеща да ми даде земята, когато се ожених за Мери, и сега съм в правото си да я продам. Както и да е — изруга той гръмко. — От къде на къде жена ми ще се съветва с теб?

— Аз просто й услужих по съседски, като й предложих помощта на моя адвокат. — Лицето на Етън придоби сурово изражение. Той взе шапката на Марвин и му я подаде. — Може и да искам Чаринга, но не дотолкова, че да престъпя думата си, дадена на човек, когото уважавах. И мисля разбираш, че това важи за повечето заселници в околността. Всичко хубаво, Марвин.

Етън бръкна в джобовете си и се облегна на верандата, като наблюдаваше как Марвин тромаво накуцва към коня си, как злобно придърпва юздите на добичето и го пришпорва през спечената кал покрай готварницата. Етън се замисли дали Мери някога е изпитвала тази злоба на гърба си или, не дай боже, Матилда. Преди да влезе в къщата, той отправи поглед към стригачницата. Сезонът почти свършваше и парите от продажбата на вълната щяха да са добре дошли. Липсата на дъжд означаваше скъпа храна, купена на търг, и ако скоро не завалеше, сушата щеше да им е спътник още дълго време.