Джефри Арчър - Соломоново решение

Балът в чест на стогодишнината беше истински триумф и госпожица Бленкинсоп първа отдаде дължимото за неговата организация на Анджела. По нейно мнение госпожа Форстър наистина бе показала как трябва да се стегне човек във важния момент. Но от друга страна се чувстваше длъжна да пресметне три пъти сумите, преди да се появи онзи дребосък с чантата „Гладсон“ и да отнесе всички пари. Когато провери няколко дни след това приходите, макар да бяха били последния си рекорд със значителна сума, отново липсваха две хиляди, поне според записките на обратната страна на картичката с името й.

Госпожица Бленкинсоп се почувства длъжна да посочи, че две години подред има разлики в сумите, а председателката на комитета, лейди Травигтън, на свой ред се посъветва със съпруга си, председател на местния контролен комитет. Сър Дейвид обеща, преди да загаси лампата на нощното си шкафче, да поговори на другия ден с шефа на полицията.

Когато началникът на полицията научи за злоупотребата, прехвърли случая на главния полицейски инспектор, а той на свой ред го възложи на шефа на дежурния екип, който в момента разследваше едновременно жестоко убийство и дебнеше голяма пратка хероин, възлизаща по цени на дребно на повече от десет милиона. Това, че манастирът „Сейнт Катрин“ бил преметнат, не се нареждаше сред приоритетите му в момента. Спря първия си подчинен, който му попадна пред погледа в коридора, и мушна папката в ръцете му.

— Гледай докладът с приключеното разследване да е на бюрото ми преди заседанието на контролния комитет на общината.

Сержант Джанет Сийтън се залови с разследването все едно щеше да разкрие престъпленията на Джак Изкормвача.

Първо разпита госпожица Бленкинсоп, която се оказа извънредно словоохотлива, но настояваше упорито никоя от нейните сътруднички в комитета да не бъде въвлечена в този неприятен инцидент. След десет дни сержант Сийтън си купи билет за бала на ловците Бебингтън, макар никога през живота си да не се бе качвала на кон.

Пристигна в Бебингтън Хол минути преди да удари гонгът и майордомът да изреве с пълно гърло:

— Вечерята е сервирана.

Докато търсеше мястото си, разбра коя е Анджела Форстър. Стараеше се да поддържа любезен разговор с мъжете от двете си страни, без да изпуска от зоркия си поглед госпожа Форстър. Когато поднесоха кафето и сиренето, беше ясно, че си има работа с истински професионалист. Анджела Форстър успяваше да овладее периодичните нервни изблици на лейди Бебингтън, съпруга на главния ловец, намираше време да контролира оркестъра, кухнята, сервитьорите, кабарето и доброволките, без нито веднъж да покаже припряност или да се затича из залата. Най-интересно от всичко бе, че по никакъв начин не беше свързана със събирането на парите. С това се занимаваха няколко жени, които нито веднъж не се обърнаха към Анджела.

При първите акорди на оркестъра неколцина млади мъже се изредиха да канят следователката на танц. Тя им отказа, макар че за единия доста се замисли.

Към един през нощта тържеството вървеше към приключване и най-сетне се появи мъжът, когото Джанет от доста време очакваше. Веднага го позна по описанието на госпожица Бленкинсоп — нисък, топчест, някъде около шейсет, той беше облечен по-скоро като счетоводител, тръгнал на работа, отколкото като участник в бал на ловците. Следователката го проследи с поглед как заобикаля дансинга и изчезва зад оркестъра. Тя бързо стана от масата си и спря едва когато придоби пълна видимост за действията на новодошлия. Бе седнал до една маса и броеше пари, естествено и не подозираше, че чифт очи зорко го наблюдават. Сийтън внимателно следеше поведението и на Анджела, — тя обаче не размени нито дума с мъжа, който подреждаше купчините с чекове, залози и банкноти.

Хенри провери за втори път сумите и дори не погледна към Анджела. Прибра парите в чантата си и й връчи разписка. След кратко кимване с глава се върна по същия път покрай дансинга и бързо напусна залата. Цялата операция отне не повече от седем минути. Хенри изобщо не забеляза, че една от гостенките е по петите му и не го изпуска от очи.

Следователката тръгна подире му по дългата алея в градината, последва го и през портата от ковано желязо, когато се отправи към селото.

Нощта беше ясна, улиците — празни, ето защо на детектив Сийтън не й беше трудно да го следва, като остава в същото време напълно незабелязана. Той очевидно се чувстваше напълно спокоен, защото нито веднъж не се огледа. Наложи й се да се скрие в сянката на първото дърво единствено в мига, в който заподозреният спря пред местния клон на банка „Нат Уест“. Отвори чантата, извади оттам пакет и го пусна в отвърстието за денонощния трезор. Миг по-късно мъжът продължи напред със същата стегната крачка. Къде ли отиваше?