Джефри Арчър - Соломоново решение

От високия си подиум съдия Грей наблюдаваше внимателно двамата обвиняеми на подсъдимата скамейка. Крис и Сю Хаскинс бяха обвинени в кражба на 250000 лири, собственост на пощенската станция, и фалшифициране на четири паспорта.

Господин и госпожа Хаскинс изглеждаха на приблизително една възраст, което не би трябвало да ни изненадва, тъй като преди четирийсет години бяха ходили заедно на училище. Човек отминава на улицата хора като тях, без да им обърне особено внимание. Крис бе над метър и деветдесет, с тъмна, чуплива, посребрена на места коса и едва ли имаше повече от пет-шест килограма наднормено тегло. Седеше с изправен гръб на скамейката и макар костюмът му да бе видимо протрит, ризата на райета бе чиста и изгладена, а по раираната връзка личеше, че е член на някакъв клуб. Бе очевидно също, че всяка сутрин плюнчи и лъска обувките си. До него седеше жена му Сю. Спретнатата рокля на цветя и удобните и практични обувки говореха за организирана и подредена жена. Очевидно и двамата бяха облекли дрехите, с които ходеха на черква. За тях правосъдието не бе нищо друго, освен естествено продължение на властта на Всевишния.

Съдия Грей насочи вниманието си към защитника на господин и госпожа Хаскинс, млад адвокат, избран очевидно по-скоро заради размера на хонорара, отколкото заради опита му.

— Несъмнено ще искате да представите смекчаващи вината обстоятелства, господин Роджърс — напомни услужливо съдията.

— Да, ваша милост — изправи се наскоро придобилият правоспособност адвокат. Много му се искаше да сподели със съдията, че това е едва второто му дело, но бе наясно, че негова милост едва ли щеше да приеме този аргумент като смекчаващо обстоятелство.

Съдия Грей се облегна назад и се приготви да чуе как като дете горкият господин Хаскинс е бил жестоко бит вечери наред от безмилостен втори баща, а госпожа Хаскинс на впечатляващо крехка възраст — изнасилена от порочен чичо. Нищо такова не се случи. Господин Роджърс увери съда, че съпрузите Хаскинс произхождат от щастливи спокойни семейства и са ходили заедно на училище. Единствената им дъщеря Трейси, завършила университета в Бристол, сега работела във фирма за продажба на имоти в Ашфорд. С две думи — образцово семейство.

Господин Роджърс погледна бележките си, преди да продължи с обясненията какво е довело семейство Хаскинс до подсъдимата скамейка тази сутрин, а когато адвокатът приключи и се върна на мястото си, съдията, заинтригуван все повече от тяхната история, усети, че има нужда от малко повече време, за да вземе решение. Нареди двамата обвиняеми да се явят в съда отново следващия понеделник в десет часа сутринта, когато ще произнесе присъдата.

Господин Роджърс се изправи за пореден път.

— Очаквате, че ще пусна клиентите ви под гаранция ли? — повдигна вежди съдията и преди младият му колега да се съвземе от изненадата, той отсече: — Разрешавам.

По време на неделния обяд Джаспър Грей разказа на жена си за неволите на господин и госпожа Хаскинс. Още преди съдията да стигне до доста мършавото парче агнешко в чинията си, Ванеса Грей предложи:

— Най-добре двамата да работят по един час обществен труд и след това може да постановиш на управата на пощите да им върне изцяло парите — с което показа, че не само мъжката част от населението се отличава със здрав разум. Ако трябва да сме честни, съдията отдаде дължимото на предложението и се съгласи, макар да уточни, че никога няма да успее да прокара подобна присъда.

— Но защо? — попита тя.

— Заради четирите паспорта.

За съдия Грей не беше никаква изненада, че в десет часа на следващата сутрин завари на подсъдимата скамейка прилежно седнали господин и госпожа Хаскинс. Те в крайна сметка не бяха престъпници.

Съдията вдигна глава, огледа ги и се опита да придаде сериозен израз на лицето си.

— Вие и двамата имате вина за извършените престъпления — кражба от пощенската станция и фалшифициране на четири паспорта. — Не си направи труд да добави определения като позорно, гнусно или срамно, тъй като сметна, че са неподходящи за случая. — Поради това нямам никакъв друг избор, освен да ви изпратя в затвора. Очевидно вие сте били инициатор на това престъпление — обърна се той към съпруга, — ето защо ви осъждам на три години затвор.