Джефри Арчър: Соломоново решение

— При каква лихва? — попита Крис.

— Осем и половина процента плюс наказателните лихви при закъсняване на вноските.

— Налага се да обмислим по-добре нещата — рече Сю, — но скоро ще ви съобщим решението си.

Господин Тримейн се стегна, но успя да се усмихне.

— Какво ще рече категория А? — попита Сю, докато крачеха бързо към крайбрежието с надеждата, че няма да закъснеят и ще отворят магазина навреме за първия клиент.

— Категория А означава, че приходите са най-високи — спестовни влогове, пенсии, пощенски записи, пътни такси и преференциални облигации. Всичко това осигурява добра печалба. Без тях ще можеш да разчиташ единствено на телевизионни такси, марки, сметки за ток и вероятно още малко приходи, ако ти разрешат да поддържаш и малък магазин. Ако господин Тримейн имаше това предвид, то по-добре да си останем в магазина за пържена риба.

— А съществува ли риск да загубим категория А? — попита Сю.

— Никаква — отговори Крис, — поне в това ме увери досегашният управител, а той също е член на Ротарианския клуб. Никога този въпрос не е стоял на дневен ред, а може да си сигурна, че и от „Британия“ ще го проверят достатъчно добре, преди да се разделят с техните сто хиляди.

— Значи смяташ, че трябва да продължим нататък?

— С някои уточнения на подробностите, да — потвърди Крис.

— Какви уточнения?

— Като начало, убеден съм, че господин Тримейн ще свали до осем процента сега, когато банките от Хай Стрийт започват да инвестират в предприятията, и не забравяй, че ще упражняват надзор върху бизнеса и имота.

Семейство Хаскинс продадоха магазина за пържена риба за 112000 лири и добавиха още 38000 от кредитната си сметка. „Британия“ отпусна кредит за 100000 при лихва 8 процента и чек за 250000 замина за управлението на пощите в Лондон.

— Трябва да го отпразнуваме — заяви Крис.

— Не знам какво имаш предвид — рече Сю, — защото не можем да си позволим да изхарчим нито пени.

— Да отидем за почивните дни в Ашфорд при Трейси. А по пътя обратно… — той замълча.

— Какво ще правим по пътя към дома?

— Ще се отбием в приюта за кучета в Батърси.

Месец по-късно господин и госпожа Хаскинс и Стампс, новият им лабрадор, този път черен, напуснаха магазина за риба на Бийч Стрийт и се нанесоха в пощенския клон категория А на „Виктория Кресънт“.

Сю и Крис бързо се върнаха към ритъма на работа, добит от първия ден, в който купиха магазина за пържена риба. През следващите пет години те максимално ограничиха допълнителните си разходи и дори не ходиха на почивка, макар често да си мечтаеха за едно пътуване до Португалия. Знаеха обаче, че трябва да го отложат, докато не изплатят поредната вноска. Крис продължаваше да изпълнява задълженията си към клуба на ротарианците, а Сю стана председателка на филиала на Съюза на майките в Клийторп. Трейси получи повишение и стана мениджър, а Стампс ядеше колкото тримата, взети заедно.

През четвъртата година господин и госпожа Хаскинс спечелиха наградата „Районен пощенски клон на годината“ и девет месеца по-късно изплатиха и последната си вноска към „Британия“.

Управителният съвет на „Британия“ покани Крис и Сю на обяд в хотел „Роял“, за да отпразнуват събитието, че вече нямат нито пени дълг към институцията и пощенският клон е тяхна собственост.

— Остава ни да спечелим достатъчно, за да върнем първоначалната си инвестиция — напомни Крис. — Става дума за едни нищо и никакви двеста и петдесет хиляди лири.

— Ако успеете да поддържате сегашното ниво още пет години — обясни председателят на борда на „Британия“, — ще се окаже, че движите бизнес на стойност от около един милион.

— Значи ли това, че съм милионер? — поиска да знае Крис.

— Нищо такова не означава — промърмори Сю. — В момента кредитната ни сметка възлиза само на десет хиляди. Ти си нещо като десетхилядник.

Председателят на борда се разсмя весело и предложи на колегите си да пият в чест на Крис и Сю Хаскинс.

— Моите информатори ми подшушнаха, Крис — добави той, — че има голяма вероятност ти да си следващият председател на местния Ротариански клуб.

— Всичко е възможно — отбеляза Крис и остави чашата си. — Едва ли ще се случи обаче, преди Сю да заеме полагащото й се място в комитета на Съюза на майките. Няма да се изненадам, ако след време стане председател на Националния клуб — додаде той с известна гордост.

— Каква ще бъде следващата ти стъпка? — попита председателят.

— Едномесечна почивка в Португалия — без никакво колебание заяви Крис. — Пет години трябваше да се задоволяваме с морето на Клийторп и с по чиния пържена риба и пържени картофи на обяд, мисля, че го заслужихме.