Джефри Арчър - Соломоново решение

Събитието щеше да бъде друг подходящ завършек на нашата история, ако администрацията не беше се намесила за пореден път. Сега това се случи под формата на официално писмо от финансовия директор на пощите до господин и госпожа Хаскинс, което ги чакаше на изтривалката вкъщи след завръщането им от Албуфейра.

Пощенска служба на Великобритания Олд Стрийт 148, Лондон

Уважаеми господине и госпожо Хаскинс,

Пощенската служба е в процедура на преоценка на активите си и ще направи известни промени в статута на част от по-старите си учреждения.

С настоящето писмо с неудоволствие ви съобщаваме, че в бъдеще няма да имаме нужда от две пощенски станции категория А в Клийторп. Взето беше решение станцията на Хай Стрийт да запази категорията си, докато категорията на клона на „Виктория Кресънт“ ще бъде променена на Б. За да можете да предприемете необходимите промени, този статут ще бъде въведен от Нова година.

Очакваме с нетърпение да продължим отношенията си с вас.

Искрено ваш,

финансов директор

— Това ли е, което си мисля? — попита Сю, след като прочете писмото за втори път.

— С две думи, скъпа моя — отговори Крис, — не можем да се надяваме да си върнем първоначалната инвестиция от двеста и петдесет хиляди, дори да работим до края на дните си.

— В такъв случай не е ли добре да продадем бизнеса?

— Но кой ще иска да го купи на тази цена, особено когато разберат, че категорията е свалена?

— Нали човекът от „Британия“ твърдеше, че щом сме платили дълга си, пощенският клон вече струва един милион.

— Само при условие че оборотът е петстотин хиляди и печалбата възлиза на гарантирани осемдесет хиляди на година — обясни Крис.

— Ще трябва да потърсим съвет от юрист.

С голяма неохота Крис се съгласи. Дълбоко се съмняваше, че нещо ще излезе от това. Адвокатът им обясни, че законът не е на тяхна страна и не ги съветва да съдят управлението на пощите, тъй като не може да им гарантира положителен изход.

— Може и да спечелите морална победа — допълни юристът, — но това едва ли ще помогне на банковия ви баланс.

Въпреки това Крис и Сю решиха да обявят пощенския клон за продан, за да разберат дали някой ще прояви някакъв интерес. За пореден път преценката на Крис се оказа вярна. Явиха се само три двойки съпрузи, но никой не се върна повторно, когато разбраха, че категорията вече не е А.

— Обзалагам се, че когато прибираха нашите пари, ония чиновници в централата знаеха чудесно, че предстоят промени в статута, но предпочетоха да не ни съобщят предварително.

— Може и да си права, но бъди сигурна в едно — въздъхна Крис, — не е имало нищо черно на бяло, така че никога няма да успеем да го докажем.

— Нито пък ни трябва.

— Какво искаш да кажеш?

— Колко ни задигнаха? — попита Сю.

— Ако имаш предвид първоначалната ни инвестиция…

— Говоря за спестяванията ни. Всяко пени, които спечелихме за трийсет години труд, да не говорим за пенсиите ни.

Крис се замисли и вдигна лице нагоре, очевидно пресмяташе…

— Като изключим печалбата, на която можехме да се надяваме, когато си върнем инвестицията…

— Именно, какво точно ни откраднаха — повтори Сю.

— Малко повече от двеста и петдесет хиляди, без да включваме лихвата — отвърна Крис.

— И няма никаква надежда да видим и едно пени от първоначалната инвестиция, дори да работим до края на дните си?

— Това е горе-долу сумата, скъпа моя.

— В такъв случай смятам да се оттегля на първи януари.

— А с какво се надяваш да се прехранваш? — попита Крис.

— С първоначалната ни инвестиция.

— И как смяташ да си я върнем?

— Като се възползваме от безупречната си репутация.

На следващата сутрин Крис и Сю станаха рано, чакаше ги много работа през останалите три месеца, ако искаха да съберат достатъчен капитал, за да се оттеглят на 1 януари. Сю предупреди мъжа си, че за да успеят, трябва да са много внимателни в изпълнението и на най-малката подробност. Той бе повече от съгласен. И двамата знаеха, че не могат да си позволят „да натиснат копчето“ преди втория петък на месец ноември, когато щяха да имат на разположение само шест седмици, преди, както Крис се изразяваше, „ония от Лондон да разберат за какво точно става дума“. Но освен това имаше да се свърши огромно количество предварителна работа. На първо място, преди да започнат да събират откраднатите им пари, трябваше да решат как ще напуснат страната. На никого от тях и през ум не му минаваше да квалифицира замисленото като кражба.