Джефри Арчър - Соломоново решение

Нощният управител на казино „Блек Ейс“ се опита да не покаже колко е изненадан от появата на господин Престън. Дали не идваше да прави проверка на място? Само след миг го видя да се устремява към една от рулетките и се успокои.

Хенри знаеше правилата, защото изготвяше баланса на фирмата всеки април и освен наемите, цените и заплатите на персонала и охраната, дори като се включеха и безплатната храна и напитки за някои привилегировани посетители, неговият клиент декларираше доста сериозна печалба. Но тази вечер Хенри нямаше намерение да допринася за печалбата на казиното, дори напротив.

Настани се зад една от рулетките и видя червено. Отвори чантата си извади отвътре десет банкноти по десет лири, които подаде на крупието, което на свой ред ги преброи внимателно и едва тогава му връчи десет синьо-бели чипа. На същата маса имаше още няколко играчи, които залагаха чипове с различна стойност — пет, десет, двайсет, петдесет, че дори и по сто лири, но тогава чипът беше златен. Само един професионален комарджия отсреща държеше пред себе си цяла купчина златни чипове и за радост на Хенри погледите на всички бяха отправени към него.

Човекът засипа зеленото сукно със златните си чипове, докато Хенри остави само един от своите на червеното поле. Колелото се завъртя, с него и бялото топче в обратната посока, и най-сетне спря на червено 19. Крупието подаде един чип на Хенри и прибра с лопатката златни чипове за близо хиляда лири от играча от отсрещната страна на масата.

Докато крупието се готвеше за следващото завъртане, Хенри прибра новополучения чип в джоба на сакото си и постави отново на червено първия.

Колелото се завъртя, топчето също и този път се спря на черно 4. Този път лопатката прибра и неговия чип. Две залагания и Хенри бе на нула. Следващия път постави друг синьо-бял чип на червено. Беше си дал сметка, че доста време щеше да му отнеме да замени цялата сума, която носеше в брой, за чипове, но за разлика от повечето картоиграчи Хенри беше търпелив човек. След малко ръката му остави поредния чип на червено.

Минаха три часа, докато обърне 2970 лири в чипове, без да събуди подозрение. Най-сетне напусна масата и се отправи към бара. Ако някой го беше наблюдавал внимателно, щеше да разбере, че той става от мястото си без загуба, но и без печалба. Но тъкмо това беше и неговата цел. Да обмени излишъка от пари в брой за чипове, за да може да проведе и втората част от плана си.

Приближи до бара с изпразнената чанта „Гладстон“ и джобове, пълни с чипове. Настани се до някаква жена, която очевидно беше сама. Нито той я заговори, нито тя прояви някакъв интерес към него. Когато Анджела си поръча поредното питие, Хенри се наведе и изсипа съдържанието на джобовете си в отворената й дамска чанта, оставена на пода до нея. Когато барманът се приближи да вземе поръчката му, видя, че столчето е празно и посетителят вече се е насочил към изхода.

Управителят отвори вратата пред него.

— Надявам се скоро отново да ви видим при нас, господине.

Хенри кимна, без да си прави труда да обяснява какви са по-нататъшните му намерения. Щом се озова на улицата, той се насочи към спирката на метрото, но едва след като зави зад ъгъла, започна да си подсвирква.

Анджела се наведе и затвори чантата, но не и преди да изпие питието си. По-рано същата вечер двама непознати един след друг й бяха предложили компанията си и тя се бе почувствала много поласкана. Слезе от високия стол и се отправи към малобройната опашка пред гишето на касата. Когато дойде нейният ред, тя избута напред купчината жетони и зачака.

— В брой или чек, госпожо? — попита касиерът, след като преброи чиповете й.

— Чек, моля — отвърна тя.

— На чие име да бъде?

След миг колебание Анджела отговори:

— Госпожа Рут Ричардс.

Касиерът написа името и сумата от 2930 лири и подаде чека през малкото прозорче. Анджела погледна документа и се усмихна. Хенри беше загубил 40 лири. Спомни си как я беше уверил, че след година парите ще се изравнят. А и беше обяснил, че целта му е не да печели, а да обърне парите в чипове, срещу които тя да получи чек, който никой след това нямаше да може да проследи.

Анджела си тръгна без много шум от казиното и на вратата забеляза, че управителят разговаря с някакъв клиент, а от думите, които дочу, схвана, че човекът е загубил доста сериозна сума. Хенри я беше предупредил, че управата на казината се интересува по-скоро от спечелилите, отколкото от загубилите. И тъй като й предстоеше често да напуска казината с по-съществени суми, беше най-добре да не привлича излишно внимание към себе си.