Джефри Арчър - Соломоново решение

Председателят на Задграничния кралски клуб в Палма съобщи пред годишното общо събрание на членовете, че е направил своеобразен удар, като е успял да убеди бившия финансов директор на Националната петролна компания на Нигерия да стане почетен ковчежник на тяхната организация. Последваха енергични кимания на глави, одобрителни шушукания и дори аплодисменти. Председателят изрично помоли секретаря да запише в протокола, че откакто господин Ричардс се е заел със счетоводството, сметките на организацията са в идеален ред.

— И между другото — добави той, — неговата съпруга Рут бе така любезна да приеме да организира нашия годишен бал.

— Не можаха да му лепнат убийството, нали ти е ясно? — рече Мик.

— Как е успял да ги преметне? — поисках да знам.

— Ами след като двама гадняри рекат, че нещо се е случило, то се е случило — отвърна Мик. — И няма начин опандизен да докаже обратното. Сега разбра ли?

— Не съвсем — признах си аз.

— Ще трябва да ти обяснявам по-дълго. Златно правило е: никога не чукай мацката на свой приятел, докато той е на топло. Така е редно.

— Доста сурово наказание е за едно младо момиче да стои без секс, докато гаджето му излежава дълга присъда. Излиза, че и тя е осъдена за същия срок.

— Не е там работата — изтъкна Мик. — Обещал е, че ще й бъде верен.

— Той и без това няма как да й изневерява през тия шест години.

— Пак не схващаш, Джеф. Такова е правилото. А ако трябва да сме честни, Карен се държа прилично цели шест месеца и чак тогава кривна. Истината е — продължаваше Мик, — че Брайън, най-добрият приятел на Пийт, беше чукал Карен и по-рано, но тъй като е било преди тя да стане гадже на Пийт, не се брои. Пък и като се събра с Пийт, тя съвсем спря да шава с други. Сега разбра ли?

— Мисля, че да.

— Имай предвид, че правилото не се отнася до Пийт. Той е мъж. Така си е, мъжете са различни. Ние сме лъвове, а те — агнета. — Лъвици по приляга, помислих си, но признавам, че тогава предпочетох да си замълча. — Та правилото си е правило. Не се чукаш с мацката на приятеля си, докато той е в панделата.

Оставих молива и се заслушах в „Евангелието на Мик“, крадец, който влизаше и излизаше от затвора все едно вратата на институцията беше от въртящите се. Отказах се от опитите да пиша в дневника си. Очевидно Мик бе в бъбрива фаза и нищо не можеше да го спре. Поне не аз. И тъй като вратата на килията ни беше заключена и нямаше начин да се измъкна, реших да запиша разказа му. Преди това обаче трябва да ви въведа с малко предистория.

Мик Бойл бе в една килия с мен и излежаваше деветата си присъда за последните седемнайсет години — все за кражба с взлом. „Може да не съм стока, обичаше да казва той, но мразя грубата сила. Не я одобрявам.“ Очевидно се опитваше да се държи на някакво ниво. Разказа ми, че имал шест деца, поне за толкова знаел, от пет различни жени, но нямал почти никакъв контакт с тях. Сигурно не съм успял да скрия изненадата си, защото той побърза да ме успокои.

— Не се тревожи, Джеф, социалните се грижат за тях. Но ако ти се прииска женска — продължаваше Мик, — има предостатъчно. Няма нужда да се хващаш с гаджето на приятеля си. В края на краищата ние всички сме ту вътре, ту вън. — Той много се развесели на шегата си.

Приятелят на Мик, Питър Бейли — героят или злодеят в тази история, зависи от каква страна го погледнете, — беше обвинен в обир при утежняващи вината обстоятелства — това включва множество прегрешения, ако питате съда, особено след като вината ви е установена, той решава, че сте направили още поне сто и дванайсет нарушения на закона.

— Лепнаха на Пийт шест години — Мик замълча, за да си поеме въздух. — И въпреки това, докато беше вътре, успя да пречука приятеля си, без да го хванат.

— Сериозно? — показах аз малко по-голяма заинтересованост.

— Да бе, най-сериозно. Не забравяй, че тъй като той винаги е успявал да е примерен затворник, знаеше, че ще лежи само три. Логично, нали? След петнайсет месеца в „Уейкфийлд“ — отвратително място — го изпратили в „Холсли Бей“, Съфолк, затвор с отворен режим, за остатъка от присъдата, схващаш ли? А там е гадно. На теория — не спираше Мик — отвореният режим би трябвало да те подготви за връщането ти в обществото. Как ли пък не. Пийт стоял в библиотеката на затвора и четял подробно броевете на „Кънтри Лайф“, подарени от любител на добрите дела, за да изучи предварително разположението на стаите в къщите, дето ще обира, щом излезе навън. А сега да ти разкажа малко за правилата при отворения режим. Имаш право на едно посещение в седмицата, а не като при строгия — по едно в месеца. Но това важи само когато си отличен и не си бил докладван поне един месец.