Джоузеф Конрад - Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Здесь есть возможность читать онлайн «Джоузеф Конрад - Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джоузеф Конрад (1857-1924) е поляк по произход, но макар че започва да учи английски след двадесетата си година, впоследствие става великолепен майстор на езика. Той създава произведения, които му спечелват славата на истински поет на морето - то е неговата детска мечта, неговата любов до гроб, на него е обрекъл живота си.

Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тънката златна стружка на луната, като се спускаше бавно, потъна в потъмнелите води и вечността сякаш се приближи до земята; по-ярко заблестяха звездите, по-силно стана сиянието на полупрозрачния купол, надвиснал над плоския диск на тъмното море. Корабът се плъзгаше така гладко, че не се усещаше никакво движение напред, сякаш „Патна“ беше гъсто населена планета, носеща се през тъмните пространства на ефира сред рой слънца, в страховити и спокойни пустини, които очакват диханието на нови творения.

— Малко е да се каже горещо там, долу — отекна нечий глас.

Без да се обръща, Джим се усмихна. Капитанът стоеше невъзмутим, обърнал към него широкия си гръб; този ренегат имаше навика да се прави, че отначало не забелязва вашето присъствие, а после, като разтвори широко очи към вас, да избухне с пяна на устата, с поток от обиди, бликащи като от някаква клоака. Сега той само мрачно измърмори нещо; вторият механик, застанал до стълбата на мостика, изтриваше влажните си длани с един нечист парцал и продължи да се оплаква без каквото и да е смущение. На моряците им е добре тук, горе, и той би искал да знае каква е ползата от тях. Бедните механици трябва да водят кораба, а те прекрасно биха се справили и с всичко останало; ей богу, те…

— Млъкнете! — флегматично избоботи немецът.

— О, да! Млъкнете! А ако има нещо не в ред, веднага ще дотичате при нас, нали? — продължаваше онзи. Той вече наполовина се е изпекъл там, долу. Във всеки случай сега на него му е все едно, колкото и грехове да е натрупал: през последните три дни е получил прекрасна представа за онова място, където отиват след смъртта си лошите хора… ей богу, наистина е получил… И не само това — оглушал е от адския шум долу. Проклетата гнила развалина гърми и трещи като стар палубен скрипец, дори още по-силно; за какво рискува живота си той дни и нощи сред цялата тази развалина, сякаш е в гробище за кораби, никак не му е ясно! Изглежда, си е лекомислен от рождение. Той…

— Къде се напихте? — попита немецът; той беше побеснял, но стоеше неподвижно, осветен от лампата на компасната будка, подобен на груба статуя на човек, направена от буца мазнина. Джим както преди се усмихваше, загледан в отстъпващия хоризонт; изпълнен с благородни стремежи, той се опиваше от съзнанието за своето превъзходство.

— Напил съм се! — презрително повтори механикът; той се държеше с две ръце за перилата — призрачна фигура с подкосяващи се крака. — Нали вие не сте го платили, капитане. Достатъчно сте стиснат, ей богу. По-скоро ще уморите добрия човек, отколкото да го почерпите с капчица шнапс. Ето какво вие, немците, наричате икономия. На триците скъп, на брашното евтин…

Той се бе разчувствувал. Към десет часа старшият механик му бе дал една чашка… всичко на всичко една, ей богу — добро старче; но сега не можеш мръдна стария мошеник от леглото — с петтонен кран не би успял да го вдигнеш. Не! Поне тази вечер това е невъзможно. Той спи сладко като бебче, а под възглавницата му има бутилка първокласно бренди. От устата на капитана на „Патна“ се изтръгна дрезгава ругатня и думата „Schwein“ 17 17 Shwein (нем.) — свиня. Б.пр. запърха като капризно перце, подхванато от лек ветрец. Той и старшият механик се познаваха от много години — заедно служиха при един весел, хитър стар китаец, който носеше очила с рогови рамки и слагаше червени копринени лентички в почтената си плитка от бели коси. В базата на „Патна“ хората имаха мнението, че тези двамата — капитанът и механикът — са си лика-прилика по безогледните злоупотреби. Външно те никак не си приличаха: единият с мътни очи, злобен и месест, другият — слаб, мършав, с дълга и костелива глава като главата на стара кранта, с хлътнали бузи и стъклен поглед в хлътналите очи. Старшият механик се бе озовал на брега някъде на Изток — в Кантон, Шанхай или може би в Йокохама; той сам може би не помнеше къде точно е станало корабокрушението и от какво е било предизвикано то. Преди около двадесет години от състрадание към неговата младост го бяха изхвърлили безшумно от кораба, на който служеше, а би могло да му се случи и нещо много по-лошо, така че, като си спомняше за тази случка, той не изпитваше ни сянка от съжаление. После в източните морета почна да се развива парното плаване, а тъй като хората с неговата професия първоначално бяха малко, донякъде му потръгна. На всички новопристигнали той бързаше да съобщи с тъжен шепот, че е опитен човек. Когато се движеше, сякаш в дрехите му се клатушкаше скелет. Походката му напомняше човек, който броди безцелно, и той наистина бродеше около остъкления люк на машинното отделение, пушеше без охота, натъпкваше с тютюн медната чашка на лулата си от черешово дърво, шийката на която бе дълга цели четири стъпки, и се държеше глупаво-важно като някой мислител, който развива философска система от мъглявите проблясъци на истината. Той обикновено бе скъперник и пазеше личния си запас от спирт, но в тази нощ се бе отказал от своите принципи; за разлика от него вторият механик — младежът от Уепинг — имаше слаба глава: неочакваната почерпка със силната напитка го направи много весел, дързък и бъбрив.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)»

Обсуждение, отзывы о книге «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x