Робърт Уолър - Танго

Гели Девъроу прибираше мръсните чинии от тезгяха, а една възрастна жена обслужваше сепаретата и масите. Карлайл се появи в интервала между сутрешното кафе и обяда, затова завари заведението празно. С изключение на четиримата старци, насядали около масата в дъното, увлечени в игра на карти, и още един възрастен мъж на три табуретки от него. Забеляза, че Гели бе в нови джинси и изгладена риза. Тази сутрин косата ѝ беше пусната свободно, разделена на път по средата. Така изглеждаше по-добре. Очите ѝ също изглеждаха по-хубави, някак блестящи.

– Обратно за още наказание.

– Да. Ходих до мястото на Уилистън, поогледах го.

– Нещо интересно?

– Може би. Случайно да си открила адвоката, който се занимава с имота?

– Не, но мога да го направя за по-малко от двайсет секунди, още сега.

Тя отиде до другия край на тезгяха, където седеше старецът със своята сива работна блуза и тиранти и четеше местния вестник, който пристигаше всяка сутрин от столицата на щата. На крака му бе опрян дървен бастун. Карлайл го беше забелязал и предната вечер, на излизане от "Лерой". Стоеше зад един прозорец над бившия телевизионен сервиз на Лестър. Гели се приведе напред и тихо заговори, за което Карлайл ѝ беше благодарен. Старецът го погледна през очилата с телени рамки, обърна се към жената и ѝ каза нещо.

Гели се върна обратно при Карлайл.

– Парцелът е част от един по-голям имот, точно както си мислех. Наследниците са пръснати из цялата страна. Името на адвоката е Бърни. Държи офис в Ливърмор. – Тя кимна по посока на стареца.

– Той казва, че в Ливърмор има само двама адвокати, така че не би трябвало да имаш проблем да го откриеш. А сега, какво искаш да ти сервирам? Специалитетът на деня е пай с месо, току-що го извадихме от фурната.

Когато Карлайл плати сметката, Гели топло му се усмихна и рече:

– Желая ти късмет с къщата на мечтите ти. Надявам се, че всичко ще се нареди така, както искаш. Този град определено се нуждае от малко свежа кръв.

– Благодаря. Благодаря ти и за помощта. Не само си приличен картограф, но и отзивчив брокер. По-късно ще ти съобщя докъде съм стигнал.

Тя го погледна озадачено.

– Какво значи картограф? Ушите ми не са свикнали да разпознават повече от два звука едновременно. Мисля, че навремето тази дума ми беше позната, но сега не мога да си спомня значението ѝ.

– Рисувач на карти.

– О, имаш предвид салфетката. Радвам се, че ти е помогнала.

– До скоро. И още веднъж – благодаря.

На Карлайл му се понрави фактът, че Гели го бе попитала за значението на думата "картограф". Коуди Маркс го беше учил, че един от първите признаци на природната интелигентност е да си признаеш, че не знаеш, но имаш желание да се научиш. Без второто условие, желанието, бе подчертал Коуди, невежеството прераства в тъпота.

Карлайл подкара към Ливърмор и щом се озова в града, попита на една бензиностанция за адвокатската кантора.

– Да, точно на първата пресечка от тази страна на улицата. Името на негодника е Бърни. Трупа пари като дявол от легализирането на нотариални актове и завещания. С всичките тези ферми наоколо.

Адвокат Бърни беше в кантората си, но бе зает. Ако Карлайл желаел, можел да почака, адвокатът щял да се освободи след около двайсет минути. Докато секретарката чукаше по клавиатурата на компютъра, той се зачете в списание "Земеделието днес".

Бърни – закръглен и с вид на преуспяващ. Месесто ръкостискане, преценяващ поглед към Карлайл, вероятен фураж за неговата легализираща машина след две десетилетия.

– Да, имотът на Уилистън се продава. Трийсет акра, заедно с къщата. – Бърни беше потаен, но все пак не можеше да се мери с калифорнийските предприемачи. – Някак странно ми се вижда де. Офертата по продажбата на това място стои от дълго време. А сега само в рамките на тази седмица вие сте вторият човек, който се интересува от нея. Ако беше във Фолс Сити, този имот като нищо щеше да струва сто двайсет и пет хиляди долара.

Това бе неговият встъпителен гамбит. Слабо. Момчетата от Марин Каунти биха го победили за дванайсет минути, ако не и по-малко.

– Нека да изясним нещо – рече Карлайл, – мислех, че имотът е северозападно от Саламандър, а не във Фолс Сити. Или възнамерявате да го преместите там?

Бърни леко порозовя и се заигра със скъпия моливник на бюрото си.

– Ами не. Но се опитвах да кажа, че става дума за едно наистина хубаво парче земя.

– Но е само толкова – парче земя. Къщата е пълен боклук. Позволих си да обиколя и да огледам наоколо тази сутрин. Няма баня, няма изолация, пълна скръб. Предполагам, че ще е голям проблем да се оправи и ще струва повече, отколкото е цената на целия двор. Ще ви дам шест хиляди, но само ако нотариалният акт е гладък като бебешко дупе.