Робърт Уолър - Танго

– Добре.

Той седна до тезгяха, а тя наля две чаши кафе и се облегна на хладилната витрина, както бе сторила и предната вечер.

– Е, как върви? Ще станеш ли бъдещ жител и данъкоплатец от Йеркс Каунти, или Калифорния ти се струва все по-добре и по-добре?

– Отговорът на първия ти въпрос е "да", така мисля. Разполагам с осъвременено извлечение от нотариалния акт, а Кларънс Дароу от Ливърмор ще подготви документите за два дни. Отговорът на втория ти въпрос е твърдо "не"!

Тогава тя се усмихна и му протегна ръка.

– В такъв случай, името ми е Гели Девъроу.

Той пое дланта ѝ – загрубяла длан на работничка, но едновременно с това – приятна.

– Моето е Карлайл Макмилън. Причината, поради която съм тук, е да ти предложа да те почерпя една бира заради картата и брокерските услуги, ако не си заета.

В мига, в който го каза, съжали за думите си. Досега не бе забелязал венчалната халка на пръста ѝ, не беше свикнал да гледа за такива подробности.

Нескопосна покана, постави и двама им в неудобно положение.

Опита се да замаже нещата:

– Ако... Само в случай, че не възразяваш. Наистина не се замислих, че може да си омъжена... не че не трябва да си... току-що забелязах халката ти. Искам да кажа... Нищо не искам да кажа, не се опитвам да започвам нещо... О, по дяволите!

Гели Девъроу се засмя и сложи ръка пред устата си, опитвайки се неуспешно да прикрие усмивката си. Отдавна не ѝ се беше случвало да се смее на глас.

– Много мило от твоя страна. Изпий си кафето, докато приключа с чистенето, и след десетина минути ще се изправим храбро срещу диваците в "Лерой". Но искам да те предупредя – ще бъда нащрек през цялото време, докато пресичаме Главната улица.

Тя отново се засмя, не на Карлайл, чиято душа очевидно се гърчеше от неудобство, а на ситуацията. Той го усети и ѝ беше благодарен, но въпреки това кръвта нахлу в лицето му.

Ругаейки се наум заради несръчността, Карлайл прехвърли страниците на "Хай Плейнс Инкуайърър", лежащ върху тезгяха. В логото се казваше, че това е вестник, на който може да се разчита, и Карлайл така и направи. Вестникът му разказа за премиерата на някакъв нов филм в Лондон и че носенето на скоби всъщност се е превърнало в мода в Ричмънд, Вирджиния. С тази информация в главата той отгърна на раздела за мнения и прочете заглавието на водещата статия:

ВРЕМЕ Е ДА СЕ ХВАНЕМ НА РАБОТА

Раздвижването на щата в икономическо отношение се оказа по-голямо предизвикателство, отколкото губернаторът Джери Грават очакваше. Диагнозата му, че твърде много зависим от земеделието и свързаните с него индустрии, попада право в целта, но предложенията му за разрешаването на този проблем, както и проблемите на различните бизнес и законодателни групи, до този момент не са продуктивни. Прогонването на тежката индустрия ни поставя в състезание с щати, които в течение на годините са обръщали по-голямо внимание на инфраструктурните изисквания с индустриални цели, като магистралите например. Жителите на нашия щат постоянно гласуват срещу дори най-минималното повишение на данъците върху бензина, което би допринесло значително за подобряването на пътищата и построяването на нови. Що се отнася до слуховете, че държавата щяла да отпусне средства за нова магистрала, минаваща през нашия щат, те се оказаха единствено това – слухове. Нещо повече, застаряването на населението в резултат на отлива на млади хора стабилно подкопава числото на квалифицираната работна ръка – необходим компонент за възникване и развитие на индустрията в щата. Междувременно финансовите възможности на щата ни, които зависят от данъците върху доходите, намаляват и даже отдавна съществуващи тук предприятия се преместват другаде в търсене на евтина работна ръка, по-добър транспорт и облекчение от различните такси, налагани им от щата, за да се компенсират намаляващите приходи от данъци. Време е губернаторът, както и законодателните и бизнес групите, да престанат да се критикуват един друг и да се хванат заедно на работа. Предложеният от губернатора високотехнологичен коридор от Фолс Сити до столицата е добро начало. Всички жители на щата трябва да застанат зад това далновидно предложение въпреки високите първоначални разходи покрай лазерните и биотехнологичните центрове. Време е да спрем да се оплакваме, да запретнем ръкави и да се хванем на работа.

Докато Карлайл четеше вестника, Гели Девъроу привършваше с бърсането на напукания балатум на пода на едно място, наречено "Дани", и размишляваше върху живота си. Тя бе раздробила съществуването си, сякаш беше двигател на стара кола, разглобен на части и пръснат по изцапания с грес под. Случваше ѝ се поне веднъж седмично, а после се опитваше да събере и сглоби разпръснатото по начин, в който откриваше повече смисъл. Но накрая резултатът винаги се оказваше същият – цвъртяща шумна форма, трийсет и девет годишна, самотна, вървяща към изхабяване, без възможности, жена, която бавно се превръщаше в невидима за мъжете наоколо ѝ. Дори на омъжените жени не им харесва да не бъдат забелязвани, особено от съпрузите си.