Робърт Уолър - Танго

Една изровена пътека водеше към къщата, но той предпочете да паркира пред нея и да я извърви пеша.

Чувстваше се като натрапник. Харесваше мекотата на пръстта под краката си, топлината на августовското слънце върху лицето си, аромата на дивата природа, галещ ноздрите му – плътен мирис на роса, слънце, зеленина и лек бриз, идващ откъм планините на запад. От време на време облаците хвърляха сянка върху земята, докато бързаха пред слънцето.

Както му беше казала жената от кафенето на Дани, къщата беше в окаяно състояние. Но Карлайл притежаваше таланта да вижда онова, което би могло да бъде. Забиваш достатъчно гвоздеи, нарязваш нужното количество дъски, обмисляш възможностите и се оказваш в позиция, от която вече можеш да виждаш. Обиколи постройката, надзърна през изпочупените стъкла на прозорците, почука с юмрук по рамките, после отстъпи на метър-два назад и направи втора обиколка. За разлика от триетажните фермерски къщи, подслоняващи големи семейства, тази тук беше съвсем мъничка. Първият и единствен етаж бе около трийсетина квадрата, покривът наклонен на четирийсет и пет градуса.

Мивка с кранчета, което означаваше наличието на кладенец. Липсваше тоалетна, но това ни най-малко не го изненада, тъй като още докато пресичаше поляната, бе забелязал нужника, разположен на известно разстояние зад една от стените на къщата. Този проблем би могъл лесно да се разреши. Подът на верандата бе изгнил, а покривът над нея бе провиснал на местата, където подпорите бяха паднали. Внимателно пристъпи вътре, оглеждайки се в полумрака за дупки и за змии, които имаха навика да се навъртат из изоставени места като това. Дупки имаше, змии – не. Липсваше мазе, нещо нетипично за тази част на страната. Тъй като основите трябваше да бъдат поне на метър дълбочина, под линията на замръзване, общоприетата стратегия бе да се подълбае още малко и да се направи мазе. Но тази постройка си стоеше върху основите, повдигната на шейсетина сантиметра от земята, а сред цепнатините на пода ѝ бяха пробили плевели. Никой не беше живял тук от дълго време.

Замисли се дали случайно не я бяха построили като дървена хижа. Откърти парче от една плесенясала дъска от облицовката на стената, за да види дали отдолу няма да открие дебели дървени трупи. Не. Само обичайните греди, но без изолация помежду им. През зимата вътре сигурно беше студено, а лятно време – горещо. Онзи, който бе построил бараката, или беше бързал, или му бяха липсвали елементарни умения. И все пак като цяло конструкцията изглеждаше добре, не личеше да е наклонена, когато човек я погледнеше отдалеч. Вътре имаше огромна каменна камина, красива и наслоена със сажди отвътре.

После Карлайл огледа двата огромни дъба в двора, единият в южната част, другият – в западната, в близост до лицевата стена на къщата. Едновременно с естетическата си стойност, те осигуряваха хладина през лятото. И двете дървета изглеждаха здрави и короните им бяха населени с катерици, които, щом го видяха, запискаха, за да изразят недоволството си от намесата му в личното им пространство.

Докато обикаляше из двора, Карлайл откри малко изворче, скрито сред избуялите плевели на север от къщата. Дребни рибки проблясваха в дълбочината, една малка костенурка се свлече от някакъв пън и цопна във водата. Над главата му, понесен от топлия вятър, кръжеше ястреб – малък ястреб от непознат за него вид. Карлайл винаги бе проявявал интерес към грабливите птици, макар да не знаеше особено много за тях. Просто обичаше да ги наблюдава как летят сред местещите се въздушни пластове. Във високопланински плата ястребите бяха на второ място в своята хранителна верига. Единствените видове, които можеха да ги притеснят, бяха огромните бухали и идиотите с ловджийски пушки. Или така поне наивно си мислеше той.

Пътеката, водеща от шосето към къщата, беше под достатъчно добър наклон, за да осигури на целия терен добър дренаж. На югозапад се виждаха проблясващите води на река Саламандър. Хълмът на вълка беше на около пет километра на северозапад и изглеждаше плосък и бял на утринното слънце. Горичката от другата страна на шосето беше прелестна, простираше се на двайсетина акра и се състоеше предимно от канадски тополи в по-ниските части и дъбове и малки дръвчета от всякакъв вид по по-високите места.

Обратно в града, в "Дани". Отново гладен. Десетина коли по Главната улица. Саламандър се опитваше да прави бизнес, да се държи здраво, пуснал корени в сянката на нежеланите промени.