Джеймс Клавел - Вихрушка

— Предайте комплиментите ми на Шаразад — готвачката й е чудесна. Ще я похваля пред скъпия си братовчед, негово превъзходителство Яред.

— Благодаря — отвърна Локхарт и продължи да чака.

Между двамата отново надвисна тежко мълчание, после Валик отпи глътка чай и попита:

— Пристигна ли разрешението за полета на 212?

— Когато си тръгнахме, го нямаше — отвърна объркано Локхарт. Не беше подготвен за подобен въпрос. — Зная, че Мак изпрати специален човек да го вземе… Бих му позвънил, но за съжаление телефонът ми не работи. Защо?

— Партньорите ми биха искали вие да пилотирате.

— Капитан Макайвър издаде заповед на името на капитан Лейн — разбира се, ако получим исканото разрешение.

— Ще го получите — каза Валик, избърса устата си и пак отпи от чая. — Партньорите ми предпочитат вие да изпълните този чартър. Сигурен съм, че Макайвър няма да има нищо против.

— Съжалявам, но трябва да се върна в Загрос и да видя дали всичко там е наред — отвърна Локхарт, после накратко разказа какво се беше случило там.

— Загрос може да почака няколко дни — поклати глава генералът. — Сигурен съм, че Яред ще бъде много доволен, когато научи, че сте предпочели да изпълните желанието на партньорите ни.

— Изпълнявам това, което ми наредят — смръщи вежди Локхарт. — Какво толкова важно виждат партньорите в този чартър? Няколко сандъка с резервни части й нищо повече!

— Всички чартъри са важни. Партньорите са много загрижени за качеството на услугите ни. Значи се разбрахме, нали?

— Първо трябва да говоря с Мак. Второ, съмнявам се дали изобщо ще получим разрешение за полета на 212, трето, наистина трябва да се върна в базата!

— Сигурен съм, че Мак ще се съгласи — усмихна се любезно Валик. — Вие ще получите разрешение да напуснете въздушното пространство на Техеран. — Стана и добави: — Отивам още сега при Мак да му кажа, че нямате нищо против. Поднесете моите благодарности на Шаразад заедно с хилядите ми извинения за причиненото безпокойство.

Локхарт не се помръдна от мястото си.

— Все още не зная какво толкова важно има в превоза на няколко сандъка с резервни части и куфарче със сто-двеста хиляди риала — твърдо изрече той.

— Според партньорите е важно, ето защо веднага щом разбрах, че сте се върнали, реших да ви се обадя. Сигурен съм, че с удоволствие ще изпълните полета, особено като зная колко сте привързан към цялото ни семейство. В крайна сметка сме близки хора, нали?

Всичко това беше изречено с хладен и нетърпящ възражение тон, макар че любезната усмивка продължаваше да стои на устните на генерала.

— С удоволствие бих помогнал, но…

— Отлично, значи въпросът е уреден — прекъсна го Валик. — Няма нужда да ме изпращате. — Той спря за момент на прага, обърна се да огледа апартамента и тихо добави: — Вие сте щастлив човек, капитане. Завиждам ви.

След като Валик си отиде, Том Локхарт се настани пред полузагасналия огън в камината и се замисли. Хасан и прислужницата отнесоха посудата в кухнята, после му пожелаха лека нощ, но той не ги чу. Шаразад също се появи, веднага оцени състоянието му и тихо се прибра в спалнята.

Беше му неспокойно. Валик прекрасно знаеше, че всичко в този апартамент, а и самият апартамент е подарък от бащата на Шаразад. Яред Бакраван му беше прехвърлил собствеността върху целия блок и наемите влизаха в личната му сметка въпреки протестите.

— Ценя високо вашата щедрост, но не мога да приема подобни неща — каза му Локхарт по време на един разговор, за който малцина знаеха. — Просто ми е невъзможно!

— Става въпрос за материални неща — отвърна Яред. — А материалните неща не означават нищо.

— Все пак това е прекалено много. Зная, че заплатата ми не е голяма, но спокойно можем да живеем с нея.

— Така е, но защо съпругът на дъщеря ми да не води един приятен живот? По какъв друг начин ще можеш да се чувстваш спокоен, за да усвоиш иранския начин на живот, съгласно нашата уговорка? Уверявам те, че за мен това са дреболии, синко. Ти си член на моето семейство, а в Иран семейството стои над всичко.

— Добре, но все пак аз трябва да се грижа за жена си, а не вие.

— Разбира се, разбира се. С помощта на Аллаха след време ще можеш да й осигуриш живота, на който е свикнала. Засега това не ти е по силите, тъй като трябва да издържаш бившата си съпруга и дъщеря си. Ето защо трябва да ми позволиш да уредя нещата по цивилизован начин, по ирански. Нали обеща да живееш така, както живеем ние?

— Да, но въпреки това не мога да приема вашата щедрост. Моля ви! На нея можете да давате каквото искате, но не на мен. Аз трябва да получа възможност да направя всичко, на което съм способен!