Джеймс Клавел - Вихрушка

От кухнята долиташе приглушеният й глас — нареждаше нещо на прислужницата. Истинска музика за ушите му, уморени от грохота на моторите в кабината. Настанен удобно върху възглавниците, той замислено наблюдаваше огъня. Някъде далеч се стреляше, но това вече беше толкова обикновено явление, че никой не му обръщаше внимание.

„Трябва да я изведа от Техеран — помисли той. — Но как? Никога няма да тръгне, докато семейството й е тук. Може би наистина тук е в безопасност, но това няма да е за дълго, ако посещава размирни места. Дошан Тапе! Тя е луда! Как може да ходи там! Май вече всички са луди. Господи, как искам да знам дали армията е получила заповед да потуши въстанието! Ако Бахтияр не се размърда, с него е свършено! Но ако го стори, ще се пролеят реки от кръв, защото иранците са буйни хора и смъртта не може да ги изплаши, особено когато вярват, че се жертват в името на исляма…

Ох, този ислям! А Бог — къде е този единствен техен Бог?

В главите и сърцата на вярващите, в Шаразад и роднините и… А в мен? Не, все още не. Обещах на стареца да направя каквото трябва, да прочета Корана. Добре де, а после?

Сега не бива да мисля за това, трябва да съм практичен! Тя е в опасност, със или без галабия. Всеки момент може да се забърка в нещо, пък и защо ли да не го стори? Това е нейната родина.

Но тя е моя съпруга и аз ще й заповядам да се държи настрана. Нали баща й притежава един имот на Каспийско море, близо до Бандар-е Пахлави, може да я изпрати там. Времето е хубаво, не е като в Техеран, макар че жилището им винаги е добре отоплено, резервоарите са пълни с нафта, имат предостатъчно храна. Благодарение на баща й и братята му, разбира се.

Господи, колко много съм му задължен!“

Откъм вратата се разнесе лек шум и той извърна глава. На прага се беше изправила Шаразад, отново облякла галабията, но този път и с лек воал на лицето — никога не беше я виждал така. Очите й блестяха, галабията леко прошумоля заедно със стъпките й. Тя застана пред него и леко разтвори наметката, която се хлъзна в краката й. Отдолу беше чисто гола и той неволно ахна.

— Ето, ваше превъзходителство, господарю мой — промълви тихо тя на фарси. — Доволен ли е сега от наметката ми моят съпруг?

— Шаразад!

— Не — изплъзна се тя от протегнатите му ръце, но той успя да я сграбчи и миг по-късно потъна в аромата на тялото й. Устните им се сляха в продължителна целувка. — Може би винаги трябва да съм облечена така? На улицата, на пазара, навсякъде? Много жени твърдят, че го правят.

— Не! Само от тази мисъл мога да полудея! — Той понечи да я вземе на ръце, но тя се изплъзна и тихо прошепна:

— Да останем тук, любими…

— Прислугата…

— Забрави за прислугата, тя няма да ни безпокои. Забрави всичко! Моля те, любими! Това е твоят дом, аз съм твоята вярна съпруга, твоята вечна робиня!

Останаха. Както винаги страстта й не отстъпваше на неговата, както винаги той не можеше да разбере как и защо постига това. Знаеше само едно — с нея се преселваше в райските градини…

Час по-късно седнаха да вечерят, но спокойствието им бе нарушено от звънеца на входната врата. Хасан, прислужникът, отиде да отвори, после се върна и тихо съобщи:

— Господарю, дошъл е негово превъзходителство генерал Валик. Извинява се за късното посещение, но моли да му отделите няколко минути по важен въпрос.

Локхарт кипна, но Шаразад го докосна леко по ръката и той се въздържа.

— Приеми го, скъпи, аз ще те чакам в спалнята. Хасан, донеси още един комплект прибори и затопли храната, негово превъзходителство сигурно ще е гладен.

Валик го засипа с извиненията си, категорично отказа храната, но после, разбира се, позволи да го убедят да се присъедини към вечерята и яде със завиден апетит. Локхарт търпеливо чакаше, изпълнявайки на практика обещанието си да се държи като иранец. Какво казваше баща й? Семейството е над всичко, след него идва учтивостта, избягването на директни въпроси и преки отговори. Всичко това се постигаше много по-леко на фарси, отколкото на английски.

И все пак Локхарт премина на английски в момента, в който това стана възможно.

— Радвам се да ви видя, генерале — започна той. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Едва преди половин час научих, че сте в Техеран — отвърна Валик, после галантно добави: — От години не съм вкусвал такава прекрасна храна. Съжалявам, че ви обезпокоих толкова късно.

— Няма значение — отвърна Локхарт и замълча. Възрастният мъж продължи да се храни, без да изпитва неудобство от факта, че го прави сам. Късче от агнешкото месо се лепна за мустаците му и Том се запита колко ли ще се задържи там. Но генералът се избърса и каза: