Джеймс Клавел - Вихрушка

Хаким не можеше да се съсредоточи. Клепачите му страшно тежаха. Сигурно беше от хапчето.

— Какви ги говориш?

— Азадех я няма, сестра ви я няма, увил я е в килим и я е отвлякъл, взел я е със себе си… — Тя спря уплашена, като видя изражението на Хаким — лицето му изглеждаше пепелявосиво на бледата светлина, очите му се затваряха — тя не знаеше, че взима ханчета за сън. — Отвлякъл я е!

— Но това… това не е възможно… не е въз…

— О, така е, отвлякъл я е и Мина е в безсъзнание! Хаким примига насреща й и заекна:

— Вдигни тревога, Айша! Ако е отвлечена… за Бога, вдигни… вдигни тревога! Взех приспивателни и… Ще видим утре, за Бога, сега не мога, не и сега, но ще изпратя някой… в полицията… при зелените… ще разглася, ще има ханска награда за главата му! Маргол, помогни ми да се върна в стаята.

В края на коридора се събираха изплашени слуги и хора от охраната. Айша изтича просълзена при тях, разказа им какво се бе случило и какво е наредил ханът.

Хаким с мъка се добра до леглото и легна. Беше изтощен.

— Маргол, кажи… кажи на охраната да арестува ония глупаци при портала. Как можаха да допуснат това?

— Сигурно не са били бдителни, Ваше височество. — Маргол беше сигурен, че са виновни, някой трябваше да бъде виновен, въпреки че той присъстваше, когато ханът им каза да не пречат на пилота. Даде съответните нареждания и се върна. — Добре ли сте, Ваше височество?

— Да, благодаря ти. Не излизай от стаята… събуди ме на разсъмване. Поддържай огъня и ме събуди на разсъмване.

Хаким с благодарност се предаде на съня, който така изкусително го привличаше. Гърбът вече не го болеше, мисълта му бе съсредоточена върху Азадех и Ерики. Когато тя излезе от малката стая и ги остави сами с Ерики, той си бе позволил да покаже мъката си: „Няма изход от капана, Ерики. В капана сме, всички ние: ти, Азадех, аз. Все още не мога да повярвам, че тя ще се откаже от исляма, същевременно съм убеден, че тя няма да се подчини нито на мен, нито на теб. Не желая да я нараня, но нямам избор, безсмъртната й душа е по-важна от временния й живот.“

— Бих могъл да спася душата й, Хаким. С твоя помощ.

— Как? — Забеляза напрегнатостта на Ерики, лицето му бе сковано, погледът — странен.

— Като отстраня необходимостта тя да унищожи душата си.

— Как?

— Да речем, просто да предположим, че този луд пилот не е мюсюлманин, а варварин, и толкова обича жена си, че става още по-луд и вместо просто да избяга сам, внезапно я приспива, отвлича я, излита с нея от страната против волята й и отказва да я пусне да се върне. В повечето страни съпругът може… може да предприеме крайни мерки, за да задържи жена си, дори насила да изиска подчинението й и да я обуздае. По този начин тя няма да е нарушила клетвата си, няма да е необходимо да се отказва от исляма, няма да бъде необходимо да я нараниш, а аз ще задържа жена си.

— Това е измама! — рече озадачен Хаким. — Това е измама.

— Не, това е измислица, хипотеза, всичко е само хипотетично, просто измислица, но пък отговаря на правилата, които ти си се заклел да спазваш, и никой няма да повярва, че сестрата на Горгонския хан по своя воля ще наруши клетвата си и ще се откаже от исляма заради един варварин. Никой. Дори сега ти не си сигурен, че тя ще го направи, нали?

Хаким се опита да открие някакъв пропуск. Нямаше никакви пропуски и той се изненада. Това щеше да реши повечето от… щеше ли да реши всичко, ако се осъществи? Ако Ерики го направеше без нейно знание и помощ… Да я отвлече! Вярно, никой не би повярвал, че тя по своя воля ще наруши клетвата си. Отвлечена! „Мога публично да го заклеймя, а тайно да се радвам, ако искам тя да замине, а той да остане жив. Но трябва, това е единственият начин! За да спася душата й, трябва да спася него.“

Той за миг отвори очи в тишината на спалнята. По тавана играеха отблясъци от огъня. Видя в тях Ерики и Азадех. „Бог ще ми прости — помисли си той, докато заспиваше. — Но дали ще я видя пак някога?“

Техеран, близо до университета: 11,58 през нощта.

Шаразад стоеше в студения мрак до фалангата Зелени ленти, които задържаха масата скандиращи мюсюлмани. Бяха плътно един до друг и скандираха дружно „Аллаххх-ул акбаррр“ — жива бариера срещу две-три хиляди леви студенти и агитатори, които се приближаваха по улицата. Фенерчета и горящи факли, подпалени коли, оръжия, палки, просто тояги. Пръстите й стискаха автоматичния пистолет в джоба, гранатата беше готова в другия джоб.

— Бог е велик! — изкрещя тя.