Джеймс Клавел - Вихрушка

В чантата й беше и малката копринена торбичка за бижута, която изглеждаше по-тежка от обикновено. Очите му се разшириха при вида на смарагдите и диамантите, перлените огърлици и обици, които бяха сега в нея. „Останалото от Нажуд — помисли си той, — онова, което Хаким използва за пазарлък с хората от племената и което върнах от Баязид.“ Видя в огледалото как Мина зяпа в богатството, което държеше в шепата си. Азадех бе неподвижна, почти облечена.

— Побързай! — скръцна със зъби Ерики.

Засадата на пътя под двореца.

Сержантът от полицията и шофьорът му се взираха от колата, която чакаше край пътя, към двореца на четиристотин метра от тях. Сержантът използваше бинокъл. Виждаха се само бледите светлини от външната страна на огромния портал, никаква следа нито от охраната, нито от неговите двама души.

— Карай нагоре — рече неспокойно сержантът. — За Бога, нещо не е наред! Или са заспали, или са мъртви. Карай бавно и тихо.

Посегна към патрондаша на седалката и пъхна един патрон в цевта на пушката си. Шофьорът даде газ и подкара по тъмния път.

При портала.

Бабак, единият от охраната, се беше облегнал на една колона от вътрешната страна на масивната желязна врата, която бе затворена и залостена. Другият пазач се беше свил наблизо върху някакви чували и спеше дълбоко. През решетките на вратата се виждаше обграденият със сняг път, който се извиваше надолу към града. Зад празния фонтан във вътрешния двор, на стотина метра, беше хеликоптерът. Леденият вятър леко помръдваше перките.

Той се прозя и затупа с крака, за да пропъди студа, после се изпика през решетките, като разсеяно движеше струйката насам-натам. Когато ханът ги освободи и се върнаха на поста си, откриха, че двамата полицаи ги няма. „Отишли са да изкрънкат малко храна или да спят — бе казал той. — Проклета да е цялата полиция.“

Бабак се прозя. Очакваше с нетърпение зората, когато щеше да се освободи от дежурство за няколко часа. Трябваше само да пропусне колата на пилота през вратата преди разсъмване, после да заключи отново — и в леглото при едно топло тяло. Почеса се автоматично по чатала, усети как членът му се размърдва и се втвърдява. Отпусна се назад, бръкна в гащите си, очите му проверяваха дали тежкото резе е на мястото си и дали малката странична врата също е залостена. В този момент улови някакво движение с крайчеца на очите си. Погледна натам. Пилотът се измъкваше от една странична врата на двореца с някакъв голям вързоп през рамо, ръката му вече не беше превързана и носеше автомат. Бабак бързо се закопча, смъкна пушката от рамото си и се прикри. Ритна предпазливо другия пазач, който се събуди без звук.

— Погледни — прошепна той. — Аз си мислех, че пилотът още е в кабината.

С широко отворени очи проследиха как Ерики продължи да се движи в сянката, после изведнъж се спусна през откритото пространство към хеликоптера.

— Какво носи? Какъв е тоя вързоп?

— Прилича на килим, навит килим — прошепна другият. Чу се как Ерики отвори вратата на кабината.

— Но защо? Какво прави, в името на Бога? Светлината беше много слаба, но зрението и слухът им бяха силни. Чуха някаква кола да се приближава, но вниманието им бе привлечено от отварянето на вратата на хеликоптера от другата страна. Зачакаха с притаен дъх и го видяха как изхвърли две неща, които приличаха на вързопи, под корема на хеликоптера, после се наведе под опашката и се появи от тяхната страна. За момент остана така, гледаше към тях, но не ги виждаше, после отвори вратата на кабината и се качи вътре с автомата. Навитият килим бе подпрян на съседната седалка.

Двигателите изведнъж заработиха и двамата пазачи подскочиха.

— Бог да ни пази, какво да правим?

— Нищо — рече нервно Бабак. — Нищо. Ханът ни каза точно: „Оставете го на мира, каквото и да прави. Той е опасен“ — така ни каза, нали? „Когато пилотът вземе колата на разсъмване, оставете го да замине.“ — Сега вече трябваше да говори високо през нарастващия шум. — Няма да правим нищо.

— Но не ни каза, че пак ще пуска двигателите, ханът не каза това, нито че ще се промъква с навит килим.

— Прав си. Божа работа, но си прав. — Безпокойството им нарасна. Не бяха забравили за хората от охраната, затворени и бити с камшик от стария хан, за неподчинение или невнимание, както и за изгонените от новия. — Двигателите като че ли работят добре сега, как мислиш? — И двамата вдигнаха поглед към втория етаж, етажа на хана, където светнаха лампи, после рязко се обърнаха към полицейската кола, която зави и спря пред портала. Сержантът изскочи от колата с фенер в ръка.