Джеймс Клавел - Вихрушка

— Какво става, за Бога? — извика сержантът. — Отворете вратата! Къде са хората ми?

Бабак се втурна към страничната врата и дръпна резето. В пилотската кабина ръцете на Ерики се движеха колкото бе възможно по-бързо, ранената ръка му пречеше. По лицето му се стичаше пот и се смесваше със струйка кръв от ухото — превръзката му се бе отлепила. Беше се задъхал от дългото тичане от северното крило с Азадех, увита в килима, упоена и безпомощна, и ругаеше стрелките, за да ги накара да се вдигнат по-бързо. Видя, че светнаха лампи в апартамента на Хаким и няколко глави надникнаха през прозорците. Преди да излезе с Азадех, внимателно удари Мина така, че само да изгуби съзнание — надяваше се, че не я е наранил — за да предпази и нея, и себе си, та тя да не вдигне тревога или да не бъде обвинена в съучастничество. После уви Азадех в килима и закачи кукрито на колана си.

— Хайде — изръмжа той на стрелките и мерна двамата мъже в полицейски униформи край портала. Изведнъж хеликоптерът бе облян от лъч светлина от фенера. Стомахът му се сви. Ерики грабна автомата, без да мисли пъхна цевта през прозореца и натисна спусъка, насочил оръжието нагоре.

Четиримата мъже се пръснаха, за да търсят прикритие — куршумите рикошираха от мазилката на портала. В паниката сержантът изтърва фенера, но преди това всички видяха двете сгърчени, неподвижни тела на капрала и другия полицай, проснати на земята и вероятно мъртви. Щом стрелбата спря, сержантът запълзя към колата за пушката си.

— Стреляйте, за Бога — извика шофьорът. Възбуден, Бабак натисна спусъка, но куршумите отидоха встрани. Шофьорът несъзнателно излезе на открито, за да прибере фенера. Нов ред на автомата от хеликоптера го накара да отскочи назад: — Кучи син!… — Тримата се скриха в безопасност. Още един ред завъртя фенера и го разби.

Ерики видя как планът му за бягство се проваля. Хеликоптерът беше безпомощна мишена на земята. Времето му бе свършило. За частица от секундата помисли да изключи. Стрелките бяха твърде ниско. После изпразни автомата срещу портала със зловещ боен вик, блъсна газта докрай и нададе още един първобитен вой, който смрази кръвта на всички, които го чуха. Двигателите заработиха на пълна мощност, запищяха от напрежение… той бутна лоста напред и вдигна машината на няколко сантиметра над земята. Хеликоптерът политна напред с вдигната опашка, ските застъргаха през вътрешния двор, машината отскочи нагоре, издигна се и отново се спусна, отново отскочи и вече бе във въздуха, но се клатеше силно. При портала шофьорът изтръгна оръжието от единия от пазачите, приближи се до колоната, видя как хеликоптерът се измъква и натисна спусъка.

На втория етаж на двореца Хаким се бе надвесил от прозореца на спалнята си, замаян от хапчетата за сън. До него стоеше Маргол, телохранителят му. Видяха как хеликоптерът едва не се блъсна в един малък дървен клозет, ските откъртиха част от покрива, после машината продължи да се издига с клатушкане. Зад стената бе полицейската кола, в светлината на фаровете се виждаше силуетът на сержанта. Хаким го видя да се цели и пожела да не улучи.

Ерики чу как куршумите издрънчаха в метала, помоли се да не са засегнали нищо важно и се спусна опасно встрани от откритата външна стена към пространството, през което можеше да се промъкне в безопасност зад двореца. При силния завой навитият килим с Азадех падна и затисна таблото. За миг Ерики се обърка, после с всичка сила я отблъсна встрани. Раната на ръката му се отвори.

Зави зад северното крило. Хеликоптерът все още беше само на няколко стъпки над земята. Насочи се към външната стена, към колибата, където се бяха крили Рос и Гуенг. Беше все почти над земята. Един заблуден куршум проби вратата му и попадна в таблото с уредите, пръскайки стъкла на всички страни.

Когато хеликоптерът изчезна от погледа на Хаким, той изкуцука през огромната спалня покрай веселите пламъци на огъня в камината и излезе в коридора, за да погледне през другите прозорци.

— Виждаш ли го? — попита той, задъхан от напрежение.

— Да, Ваше височество — отвърна Маргол и посочи възбудено: — Ето там!

Хеликоптерът бе просто тъмен силует на още по-тъмен фон, после се включиха прожекторите на двореца и Хаким видя как той едва прелита над стената, само на няколко сантиметра, и се спуска надолу. След няколко секунди се появи пак — набираше скорост и височина. В този момент Айша се втурна по коридора и завика истерично:

— Ваше височество, Ваше височество… Азадех я няма, няма я… този дявол я е отвлякъл, а Мина е ударена и е в безсъзнание…