Джеймс Клавел - Вихрушка

— Добре — рече той. — Чакай ме горе, Ишмаел.

Ишмаел свали мръсната лента с червения кръст и я хвърли в един ъгъл при другите.

— Много от нашите хора загинаха в сградата. Съмнявам се дали някой се е спасил.

— Значи си постъпил разумно, като не си отишъл на събранието.

Ишмаел затропа нагоре по стълбите, за да се присъедини към приятелите си, които шумно се поздравяваха за успеха си — бяха хванали водача на врага и неговото послушно куче, чужденеца. Всички бяха верни, корави ислямски марксистки бойци, сред тях нямаше нито един санитар.

Мжитрик изчака, докато остана сам, после извади едно малко джобно ножче и го заби дълбоко в тялото на Хашеми. Остана доволен от силния писък. Когато писъкът заглъхна, той взе една кофа ледена вода и я плисна в лицето на полковника. Очите му се отвориха и ужасът и болката в тях го зарадваха още повече.

— Искали сте да ме видите, полковник? Вие убихте сина ми Фьодор. Аз съм генерал Пьотър Олег Мжитрик. — Той отново заби ножа. Лицето на Хашеми се изкриви от болка и той зави, крещеше и говореше несвързано, опитваше се да се измъкне от коланите.

— Това е за сина ми… и това е за сина ми… и това е за сина ми…

Сърцето на Хашеми беше здраво и той издържа доста време — молеше за милост, молеше за смърт, молеше единствения Бог за смърт и за отмъщение. Смъртта му беше ужасна.

За момент Мжитрик постоя надвесен над него, ноздрите му се бунтуваха срещу отвратителната миризма. Но не беше необходимо да си налага да си спомни какво бяха направили тези двамата със сина му, за да го докарат до третото ниво. Докладът на Пахмуди беше ясен.

— Хашеми Фазир, ти си получи заслуженото, лайнар такъв — каза той и плю в лицето му. После се обърна и застина. Армстронг беше дошъл в съзнание и го гледаше от носилката в другия край на мазето. Студени сиви очи. Безкръвно лице. Липсата на страх го изненада. „Това скоро ще се промени“ — помисли си той и приготви джобното ножче. Тогава забеляза, че дясната ръка на Армстронг се беше измъкнала от коланите, и преди да успее да направи нещо, Армстронг се пресегна към ревера на шлифера си, хвана върха му и доближи скритата в него капсула с цианкалий до устата си.

— Не мърдай!

Мжитрик беше твърде опитен, за да си помисли да се втурне към него — разстоянието беше твърде голямо. В страничния си джоб имаше автоматичен пистолет, но беше сигурен, че преди да успее да го извади, Армстронг ще счупи със зъби капсулата и трите секунди, които оставаха, едва ли биха стигнали за отмъщение. Единствената му надежда беше, че болката ще накара Армстронг да припадне или да загуби концентрация. Той се облегна на другата маса и го напсува.

Когато затягаха коланите на Армстронг на носилката в тъмната линейка, той инстинктивно бе стиснал мускулите си, за да си осигури достатъчно място да извади ръката си, в случай че болката стане твърде силна. В яката на ризата му имаше скрита друга капсула. Беше потреперал, докато Хашеми умираше, благодари на Бога за малкото време, което му даде възможност да освободи ръката си. Усилието беше ужасно. Но щом веднъж докосна капсулата, ужасът го напусна, а с него и голяма част от болката. Той се беше успокоил на прага на смъртта, където животът е толкова възвишен.

— Ние… ние сме професионалисти — изрече той. — Ние не сме убили твоя… твоя син. Той беше жив, когато… когато генерал Джанан го отведе при Пахмуди.

— Лъжец! — Мжитрик усети слабостта в гласа му, разбра, че няма да чака дълго и се приготви.

— Прочети официалните… официалните документи… САВАМА сигурно е изготвила някакъв доклад… и тези на проклетото ти КГБ.

— Смяташ, че съм такъв глупак, че можеш да ме настроиш срещу Пахмуди, преди да умреш?

— Прочети докладите, попитай и ще разбереш истината. Но вие, копелетата от КГБ, не обичате истината. Казвам ти, че беше жив, когато го взеха от САВАМА.

Мжитрик беше объркан. Не би било нормално за професионалист като Армстронг — така или иначе близо до смъртта, да си губи времето и да предлага едно такова разследване, без да е сигурен в резултата.

— Къде са записите? — попита той. Гледаше англичанина внимателно, забеляза, че погледът му започва да се премрежва, умората от загубата на кръв натежаваше. — Къде са записите?

— Няма записи. Не… не и от третото ниво. — Силата на Армстронг отслабваше. Болката вече я нямаше — нямаше и време. Необходими му бяха все по-големи усилия, за да се концентрира. Записите обаче трябваше да бъдат запазени, едно копие вече беше в безопасност на път за Лондон заедно със специален доклад. — Синът ти беше смел и силен и не издаде нищо пред нас. Това… това, което Пахмуди е измъкнал… е измъкнал от него, не знам… главорезите на Пахмуди… или те, или вашите отрепки. Той беше ж… жив, когато вашите го взеха. Пахмуди разказа на Хашеми.