Джеймс Клавел - Вихрушка

— Няма значение — промърмори тя. — Ще стигнем. С Божията помощ ще избягаме.

— В името на Бога и на пророка, ами клетвата ти, Азадех? — избухна Хаким.

Лицето й вече беше съвсем бледо и тя стискаше пръсти, за да спре треперенето им.

— Моля те, прости ми, Хаким, казах ти. А ако нещо ми попречи да тръгна с Ерики сега или ако Ерики не ме вземе със себе си, ще избягам по някакъв начин, ще го направя, кълна се, кълна се! — Тя се обърна към Ерики: — Ако Мак и всички останали са избягали, биха могли да те използват за заложник.

— Зная. Трябва да напусна страната колкото мога по-бързо. Но ти трябва да останеш. Не можеш да се откажеш от религията си само заради тези две години, колкото и да мразя да те напускам.

— Том Локхарт би ли оставил Шаразад за две години?

— Не става въпрос за това — рече внимателно Ерики. — Ти не си Шаразад, ти си сестра на хан и си се заклела да останеш.

— Това е между мен и Бог. Томи не би оставил Шаразад — продължи упорито Азадех. — Шаразад също не би оставила своя Томи, тя го оби…

— Ерики, трябва да знам твоя план — прекъсна я студено Хаким.

— Съжалявам, в това отношение не мога да се доверя никому.

Ханът присви силно очи и трябваше де напрегне цялата си воля, за да не повика охраната.

— Значи стигнахме до задънена улица. Азадех, моля те, налей ми малко кафе. — Тя се подчини веднага. Той погледна огромния мъж, който стоеше с гръб към огъня. — Има ли още нещо?

— Моля те, реши, Хаким хан — каза Ерики. — Зная, че си мъдър човек и не бих ти навредил по никакъв начин, нито на Азадех.

Хаким взе кафето и й благодари, гледаше огъня, претегляше и премерваше, искаше да разбере какво си е наумил Ерики, искаше всичко това да свърши и Ерики вече да си е отишъл, а Азадех да остане и да бъде както преди, мъдра, нежна, обичаща и послушна — и мюсюлманка. Той обаче я познаваше твърде добре и беше сигурен, че тя ще постъпи така, както се закани, а я обичаше твърде много, за да допусне да осъществи заканата си.

— Може би това ще те удовлетвори, Ерики: кълна се в Бога, че ще ти помогна, при условие че твоят план не отхвърля клетвата на сестра ми, нито я принуждава да се откаже от вярата си, не я излага на опасност за душата й или на политическа опасност… — Той се замисли за момент: — … не наврежда на нея или на мен и има шанс за успех.

— Това няма да помогне — настръхна сърдито Азадех. — Как би могъл Ерики да…

— Азадех! — извика рязко Ерики. — Дръж се прилично! Замълчи. Ханът говори на мен, не на тебе. Иска да знае моя план, а не твоя.

— Съжалявам, моля да ме извините — рече тя веднага съвсем искрено. — Да, прав си. Извинявам се и на двама ви, моля да ме извините.

— Когато се оженихме, ти се закле да ми се подчиняваш. Това важи ли още? — попита той грубо, вбесен, че тя едва не провали плана му — нали видя как гневът изпълва погледа на Хаким, а той му трябваше спокоен, не раздразнен.

— Да, Ерики — отвърна тя веднага, все още в шок от думите на Хаким, защото те отрязваха всички пътища и оставяха само онзи, който тя бе избрала — а този избор я ужасяваше. — Да, безрезервно, при условие че не ме напуснеш.

— Без уговорки — да или не?

В ума й се мярнаха картини от живота й с Ерики, неговата нежност, любов, смях и всички добри неща, както и неговата мрачна сила, която никога не бе я докосвала, но би се обърнала срещу всеки, който я заплашеше или се изправеше на пътя му — Абдула, Джони, дори Хаким — особено Хаким.

„Да, без уговорки — искаше да каже тя — но не и срещу Хаким, не и ако ме изоставиш.“ Очите му я пронизваха. За пръв път се страхуваше от него.

— Да, без уговорки — промълви тя. — Умолявам те, не ме изоставяй.

Ерики насочи вниманието си към Хаким:

— Приемам това, което каза, благодаря ти. — Той седна отново. Азадех се поколеба, после коленичи до него и сложи ръка на крака му, искаше да го чувствува, надяваше се така да отблъсне страха и яда към самата себе си затова, че избухна. „Сигурно полудявам — помисли си тя. — Бог да ми е на помощ…“

— Приемам правилата, които ти определи, Хаким хан — каза тихо Ерики. — Но дори и така, пак няма да ти кажа моя план… Чакай, чакай, чакай! Ти се закле, че ще помогнеш, ако не те изложа на риск, и аз няма да те изложа на риск. Вместо това — продължи той внимателно, — вместо това аз ще ти предложа един възможен изход, който би могъл да отговори на всички твои условия. — Ръката му несъзнателно започна да гали Азадех по косата и врата. Тя усети как се отпуска. Ерики наблюдаваше Хаким, и двамата бяха готови да избухнат. — Дотук добре ли е?