Джеймс Клавел - Вихрушка

— Продължавай.

— Да предположим, че хеликоптерът ми е в идеално състояние, че аз съм се преструвал, че не мога да стартирам, за да отвлека вниманието на всички и за да ги накарам да свикнат с включването и спирането на двигателите; да речем, че съм излъгал за горивото и имам достатъчно за един час полет, напълно достатъчно, за да стигна до границата и…

— А имаш ли? — рече неволно Хаким. Тази идея откриваше много нови възможности.

— В този измислен разказ — да. — Ерики почувства как Азадех стисна коляното му, но се престори, че не забеляза. — Да речем, че след една-две минути, преди всички да си легнем, аз ти кажа, че искам да опитам пак да запаля. Да речем, че направя точно така, двигателите заработят и издържат достатъчно, за да се загреят, и след това отново изключат. Никой няма да се разтревожи — Божа воля. Всички ще си помислят: оня, лудият, не оставя машината на мира, защо не престане и не ни остави да спим спокойно. После да речем, че включа двигателите, дам на пълна мощност и се издигна в небето. Хипотетично бих могъл да изчезна за секунди — при условие че охраната не стреля срещу мене и при условие че наоколо няма неприятели, Зелени ленти или въоръжени полицаи при портала или извън стените.

Хаким неволно въздъхна. Азадех леко помръдна. Копринената й рокля прошумоля.

— Моля се тази измислица да стане истина — рече тя.

— Така би било хиляди пъти по-добре, отколкото с кола, десет хиляди пъти по-добре — каза Хаким. — Би ли могъл да преминеш цялото разстояние през нощта?

— Бих могъл, при условие че имам карта. Повечето пилоти, които са летели доста време в една област, си имат добра карта в главите. Но, разбира се, това е само измислица.

— Да, да, така е. Е, тогава дотук добре с твоя измислен план. Би могъл да избягаш по този начин, ако успееш да обезвредиш неприятелите във вътрешния двор. А сега хипотетично какво би станало със сестра ми?

— Жена ми не е включена в никакво бягство, истинско или хипотетично. Азадех няма избор: тя трябва да остане по собствена воля и да изчака двете години. — Ерики видя изненадата на Хаким и усети моменталния бунт на Азадех с пръстите си, но не позволи на ръката си да прекъсне своите ритмични движения по косата и врата й — успокояваше я, приласкаваше я, и продължи спокойно: — Тя е задължена да изпълни клетвата си. Тя не може да замине. Никой, който я обича, а най-вече аз, не би допуснал тя да се откаже от исляма заради две години. Всъщност, Азадех, измислица или не, това е забранено. Разбра ли?

— Чух какво каза, съпруже — изрече тя през зъби. Толкова беше ядосана, че едва говореше и се проклинаше, задето бе паднала в капана му.

— Твоята клетва те обвързва за две години, след това можеш да заминеш свободно. Така е наредено!

Тя вдигна поглед към него и рече мрачно:

— Може би след две години няма да искам да замина.

Ерики отпусна голямата си ръка върху рамото й, пръстите му леко обхващаха врата й.

— Тогава, жено, ще се върна и ще те извлека за косата. — Каза го толкова тихо и с такава злоба, че я смрази. Тя моментално сведе поглед и се загледа в огъня, все още облегната на краката му. Той задържа ръката си на рамото й. Азадех не се опита да я махне. Но той знаеше, че тя кипи от гняв, мрази го. И все пак знаеше, че трябваше да каже това, което каза.

— Моля да ме извините за момент — рече тя с леден глас.

Двамата мъже я изпратиха с поглед до вратата.

— Ще се подчини ли? — попита Хаким хан, когато останаха сами.

— Не — отвърна Ерики. — Само ако я заключиш, а дори и тогава… Не. Тя вече е решила.

— Никога, никога няма да допусна тя да наруши клетвата си и да се откаже от исляма, трябва да го разбереш, дори… дори ако трябва да я убия.

Ерики вдигна поглед към него.

— Ако тя пострада, ти си мъртъв — ако съм жив.

Северните предградия на Табриз: 10,36 вечерта.

Първата вълна Зелени ленти се втурна в мрака към вратата във високата стена, взриви ключалките и нахлу във вътрешната градина, стреляйки на всички страни. Хашеми и Робърт Армстронг бяха от другата страна на площада, на сравнително безопасно място в един паркиран камион. В уличката се криеха други мъже, готови да пресекат всякакви опити за бягство:

— Давай! — каза Хашеми по уоки-токито. Изведнъж противниковата страна на площада бе заляна от светлината на прожектори, монтирани на скрити камиони. Хората побягнаха, но полицията и зелените откриха огън и битката започна. — Хайде, Робърт — рече Хашеми и го поведе предпазливо напред.