Джеймс Клавел - Вихрушка

Информаторите бяха донесли, че тази вечер тук щяло да има среща на високо равнище на ислямско-марксистки лидери и че сградата е свързана със съседните чрез лабиринт от тайни врати и проходи. С помощта на Хаким хан Хашеми бе ускорил първото от поредицата нападения над широката лява опозиция, за да хване водачите и да ги накаже за назидание на останалите — и за свои си цели.

Първата група зелени бяха прочистили партера и атакуваха нагоре по стълбите, без да се прикриват. Защитниците преодолели вече изненадата си, отвърнаха, с не по-малко ожесточение. Бяха добре въоръжени и добре обучени.

Навън на площада бе настъпило затишие, никой от отбраняващите се не искаше да отговори на предизвикателството или да се присъедини към онези, които бяха притиснати безпомощно между колите, някои от които вече горяха. Улицата зад сградата беше зловещо тиха, полицията и зелените, добре прикрити зад колите си, бяха блокирали и двата изхода.

— Защо чакаме тука като смрадливи страхливи иракчани? — запита грубо един от Зелените ленти. — Защо не започнем битката с тях?

— Ще чакаш, защото така нареди полковникът — отвърна полицейският сержант. — Ще чакаш, защото можем да избием всички кучета без опасност за нас и…

— Не се подчинявам на никакъв кучешки полковник, само на Бог! Бог е велик! — С този вик младежът зареди пушката си и изскочи от засадата към задната врата на сградата. Други го последваха. Сержантът ги изруга и заповяда да се върнат, но думите му се изгубиха в залпа, който се изсипа върху младежите от малките прозорчета високо в стената и ги покоси.

Хашеми и останалите чуха стрелбата и решиха, че това е опит за излизане.

— Не могат да се измъкнат тия кучета, Робърт — извика ликуващо Хашеми. — Те са в капан! — Забеляза, че атаката на главната сграда е спряла. Натисна копчето на предавателя: — Втората вълна в сградата на щаба. — Веднага един молла и друга група младежи нададоха боен вик и се втурнаха през площада — Робърт Армстронг се ужаси от това, че Хашеми ги изпрати да минат през осветения площад — така бяха лесни мишени. — Не се бъркай, Робърт! За Бога, омръзна ми да се бъркаш — отвърна студено Хашеми, когато той се опита да предложи как да организират нападението. — Задръж си съветите за себе си, това са вътрешни работи, ти нямаш нищо общо с тях!

— Но, Хашеми, не всички сгради отсреща са неприятелски или марксистки, сигурно има семейства, може би стотици невин…

— Мълчи, за Бога, или ще те считам за предател!

— Тогава оставам отзад. Отивам отзад да наблюдавам двореца.

— Казах, че ще участваш в нападението! Мислиш си, че само вие, британците, можете да се справите с няколко революционери? Ще стоиш до мен, за да мога да те виждам, но първо ми дай пистолета си!

— Но, Хашеми…

— Пистолета ти! В името на Пророка, вече не ти вярвам. Пистолета!

Така че той му го даде и Хашеми се успокои, отпусна се и се засмя на цялото премеждие. Но не му върна пистолета и Армстронг се чувствуваше разголен в нощта, боеше се, че по някакъв начин е бил предаден. Погледна към Фазир, забеляза отново странния му поглед и стиснатата му уста. В ъглите на устните му се беше събрала слюнка.

Силен огън отново привлече вниманието му към сградата. От горните прозорци стреляха с автомати срещу новата атака. Мнозина младежи бяха покосени, но някои успяха да се промъкнат вътре, сред тях беше и моллата, за да подкрепят останалите живи бойци. Заедно изтеглиха телата, които блокираха стълбите, и си пробиха път към следващия етаж.

На площада Хашеми бе приклекнал зад една кола, обзет от вълнение и от усещането си за власт.

— Изпратете още хора в сградата на щаба!

Никога преди не бе ръководил битка и дори не бе участвал в битка. Цялата му предишна работа бе тайна, прикрита, във всяка операция участваха само няколко души — дори на убийците си от Група Четири той само бе давал заповеди от сигурно място, чакаше ги в безопасност далече от мястото на действията им. С изключение на онзи случай, когато лично взриви бомбата в колата, която унищожи неговия противник от САВАМА генерал Джанан. „В името на Бога и Пророка — крещеше нещо в ума му, — за това съм бил роден: за битки и войни!“

— Обща атака! — извика той в уоки-токито, после се изправи и изрева с всички сили: — Обща атака!

От мрака на нощта изскочиха мъже и се втурнаха напред. Гранати полетяха безразборно над стените към градините и прозорците. Взривове, кълба дим, отново стрелба с пушки и автомати, отново взривове и след това гигантска експлозия в щаба на левите — взриви се някакъв склад за муниции и бензин, който разруши горния етаж и по-голямата част от фасадата. Горещата вълна развя дрехите на Хашеми, събори Армстронг, а Мжитрик, който ги наблюдаваше през бинокъл от безопасно разстояние през един прозорец на площада, ги видя ясно в светлината на прожекторите и реши, че моментът е идеален.