Джеймс Клавел - Вихрушка

— Съжалявам — каза неуверено Чарли. — Не ги зная. Документацията ни не е от най-добрите. Съжалявам.

Телефонът на бюрото тихо измърка. Суини вдигна слушалката.

— А, да, да, господин командващ… Да… Не, не в момента… мислим, че са два… да, да, съгласен съм… не, сега е добре. От време на време изчезва… Да, да, много добре. — Затвори и отново се концентрира върху екрана.

Петикин също се втренчи в него. Светлата точка, която означаваше толкова много, сякаш не се движеше.

Суини превключи на максимален обхват и картината на екрана показа вътрешността на Залива, на запад няколко мили до границата на Кувейт с Ирак, на северозапад до ирано-иракската граница… и двете бяха толкова наблизо.

— Далечният обхват не ни работеше известно време, иначе щяхме да ги видим по-рано — почна Суини. — Сега е добре, слава Богу. Там е пълно с бази на изтребители — подхвърли той разсеяно, моливът му посочи към иранската страна на водната граница — през Шат ел-Араб към Абадан. После се премести към залива на линията от Ковис към Кувейт и се спря над една светла точка. — Това са вашите хеликоптери, ако са два и ако са ваши. — Върхът на молива се придвижи малко на север към две други бързо движещи се точки. — Изтребители. Не са наши. Но са в нашия район. — Той вдигна поглед и Петикин потръпна. — Неканени и без разрешение, значи враждебни.

— Какво правят? — попита Чарли. Вече беше сигурен, че Суини си играе с него.

— Е, и ние бихме искали да знаем. — Гласът на Суини не беше приятелски. С молива си той посочи две други точки, които се отдалечаваха от военната писта на Кувейт. — Това са наши, които отиват да видят какво става. — После подаде на Петикин една слушалка и превключи предавателя си. — Тук Кувейт: приближаващ се хеликоптер или хеликоптери по курс 274 градуса, какви са позивните и височината ви?

Пращене на статично електричество. Повикването бе повторено търпеливо. После Петикин разпозна гласа на Макайвър:

— Кувейт, тук хеликоптер… тук хеликоптер Бостън Танго с хеликоптер Хотел Ехо в транзитен полет за Ал Шаргаз, издигаме се през сто и осемдесет към двеста. — Макайвър беше дал само последните две букви на иранската регистрация вместо всички букви, изисквани при първоначалното повикване, включително първите две ЕР за Иран.

За изненада на Чарли Суини прие обаждането:

— Хеликоптери Бостън Танго и Хотел Ехо, обадете се при външния маркер — нареди той и Петикин забеляза, че вниманието му е отклонено, насочено към двете враждебни точки, които сега се приближаваха бързо към хеликоптерите. Следеше ги с молива си по стъклото. — Те са точно зад тях — промърмори той. — На десет мили зад тях.

В слушалките се чу гласът на Макайвър:

— Кувейт, моля потвърдете външен маркер. Искаме директно кацане, горивото ни е малко.

— Разрешавам директно, обадете се при външен маркер.

Петикин усети твърдостта в гласа му и едва потисна въздишката си. Суини започна да си тананика нещо. Старшият диспечер, кувейтец, стана тихо от бюрото си, дойде и застана зад тях.

Наблюдаваха криволичещата покрай брега следа, виждаха светлите точки не като точки, а като два враждебни изтребителя, виждаха и двата по-бавни кувейтски прехващана, които все още бяха далече, а двата хеликоптера бяха безпомощни между тях. Приближаваха. Изтребителите почти се сляха с хеликоптерите, след това се отдръпнаха и се отдалечиха, насочиха се на изток, обратно през Залива. За миг и тримата мъже затаиха дъх. На ракетите им трябваше време, за да стигнат до целта. Секундите течаха. Точките на хеликоптерите останаха. Точките на кувейтските прехващани останаха, приближаваха се към хеликоптерите, после и те се обърнаха назад към дома. Суини веднага превключи на техния канал и се заслуша. Вдигна поглед към старшия диспечер и му каза нещо на арабски.

— Иншаллах — каза кувейтецът, кимна леко на Петикин и излезе от залата.

— Нашите прехващани съобщиха, че не са видели нищо — съобщи Суини с безразличен глас. — Освен два хеликоптера 212. Не са видели нищо. — Превключи отново на редовната честота. Обаждаха се самолети, насочвани за излитане или кацане: после превключи радара на близкия обхват. Хеликоптерите вече се бяха разделили на две точки, все още доста навътре в морето. Приближаването им изглеждаше безкрайно бавно в сравнение със следите на пристигащите или заминаващите самолети.

— До всички! — Гласът на Макайвър заглуши останалите разговори. — Кувейт, тук хеликоптер ВТ и НЕ, до всички! И двете ни предупредителни лампи светят, нямаме гориво. До всички! Аварийно повикване, искаме разрешение за кацане.