Джеймс Клавел - Вихрушка

— В кафенето към шест и тридесет, шест и тридесет до седем, Джари! — Шаразад забърза надолу по улицата, пресече опасно движението, за да се отърве от прислужницата си, която тръгна след нея, кривна в някаква пряка, после в друга и скоро бе свободна. — Няма да се омъжа за този ужасен човек, няма, няма, няма! — рече тя високо.

Подигравките започнаха още следобед, въпреки че Мешанг бе съобщил за голямото зло едва на обед. Най-добрата й приятелка бе дошла преди час да я пита дали слуховете са верни, дали Шаразад ще се омъжи за някой от семейство Фаразан: «Говорят по цялата чаршия, мила Шаразад, дойдох веднага да те поздравя.»

— Сега, когато се развеждам, брат ми има много планове — отвърна тя небрежно. — Има много кандидати.

— Разбира се, но има слух, че зестрата вече е договорена с Фаразан.

— О? За пръв път чувам. Какви лъжци са хората!

— Съгласна съм, ужасно е. А пък разни злобни клюкарки твърдят, че сватбата щяла да бъде другата седмица и твоят… и евентуалният ти съпруг ликувал, че е надхитрил Мешанг за зестрата.

— Някой да надхитри Мешанг? Това трябва да е лъжа!

— Знаех си, че слуховете са лъжливи! Знаех си! Как би могла да се омъжиш за старата диария Дарануш, Шах на лайната? Как би могла! — Приятелката й се разсмя гръмогласно. — Горкичката, какво ли ще стане с тебе?

— Какво значение има? — бе извикал Мешанг насреща й. — Те само завиждат! Сватбата ще се състои и тази вечер ще го приемем на вечеря.

«Може би ще го приема, а може би не» — помисли си тя, кипнала от гняв. — Може би вечерята няма да бъде такава, каквато очакват.“

Огледа се отново, за да се ориентира, коленете й се подгъваха. Отиваше в апартамента на неговия приятел, недалеч от тук. Там щеше да намери тайния ключ в нишата долу и да влезе, да погледне под килима в спалнята и да вдигне дъската, както го бе видяла да прави. После да извади пистолета и гранатата. Благодареше на Бога за чадора — с него можеше да скрие и тях, и себе си, после щеше внимателно да постави дъската и килима на мястото им и да се върне вкъщи. Вече почти се задушаваше от вълнение. „Ибрахим ще се гордее с мене: да вляза в битка за Бога, да се жертвам за Бога. Нали и той отиде на юг да се жертва в битка със злото по същия начин? Разбира се, че Бог ще му прости левичарските глупости.

Колко умно от негова страна да ми покаже как се маха предпазителят, как се зарежда пистолетът и се държи гранатата, как да дръпна халката и да я хвърля срещу враговете на исляма с викове «Бог е велик! Бог е велик…» После да се втурна срещу тях, да стрелям срещу тях и да се издигна в рая, ако мога тази вечер, най-късно утре, целият град гъмжи от слухове, че левичарите в Университета са започнали очаквания си бунт. Ние ще ги смажем, синът ми и аз, ще ги смажем, войници на Бога и Пророка, слава на името му, ще ги смажем! Бог е велик! Бог е велик… Просто дърпаш халката, броиш до четири и я хвърляш, помня точно всичко, което ми каза.“

Кувейт, хеликоптерната площадка на хотел „Месали“: 5,35 следобед.

Макайвър и Петикин наблюдаваха двамата мъже от имиграционната служба и митницата: единият проверяваше безразлично документите на хеликоптера, другият оглеждаше кабината. Засега проверките им бяха продължителни, но повърхностни. Бяха събрали всички паспорти и документи, но само хвърлиха поглед върху тях и попитаха Макайвър за мнението му относно сегашното положение в Иран. Все още не бяха попитали направо откъде идват хеликоптерите. „Сигурно всеки момент ще попитат“ — мислеха си Макайвър и Петикин и чакаха с присвити стомаси.

Макайвър си бе помислил да остави Вазари да се крие, но реши да не поема такъв риск.

— Съжалявам, сержант, ще трябва да рискуваш.

— Кой е той? — попита веднага мъжът от имиграционната служба: страхът и външният вид на Вазари го издаваха веднага.

— Оператор на радиото и радара — отговори небрежно Макайвър.

Служителят се обърна и остави Вазари да се поти в тежкия, непромокаем найлонов гащеризон с наполовина вдигнат цип.

— Значи, капитане, смятате, че ще има преврат в Техеран, военен преврат?

— Не зная — отвърна Макайвър. — Слуховете са плъзнали като скакалци. Според английските вестници е възможно, много възможно, казват, освен това, че Иран е обхванат от някаква лудост, като терора по време на френската или руската революция, и след това. Мога ли да извикам механиците да проверят всичко, докато чакаме?

— Разбира се. — Служителят изчака, докато Макайвър даде нареждания, и после продължи: — Да се надяваме, че лудостта няма да се разпростре през Залива, а? Никой не иска неприятности от тази страна на Ислямския залив. — Той наблегна на последните две думи. Всички държави от Залива мразеха името Персийски залив. — Това е Ислямски залив, нали?