Джеймс Клавел - Вихрушка

— Поп, ти говори с кулата. Сиера Едно, кажи на Жан Люк, че съм…

Щабът в Ал Шаргаз.

Гавалан вече набираше Бахрейн, а от високоговорителя Руди забързано продължи:

— … на североизточния край на плажа Абу Сабх, източно… — последва пращене и после тишина.

— „Гълф Ер де Франс“? — Гавалан се свърза. — Моля ви, Жан-Люк. Жан-Люк, обажда се Анди. Руди и Поп са… Изчакай Едно…

Ясно се чу гласът на Кели:

— Сиера Едно, снижавам се след Делта Едно, той изключи двигателите…

— Тук Техеран, кой е изключил и къде? Кой говори по този канал? Тук Техеран, кой гово…

На брега на Бахрейн.

Плажът беше с хубав бял пясък, но точно тук почти нямаше хора. Навътре в морето имаше много яхти и увеселителни корабчета, ята сърфисти се носеха в лекия бриз, денят бе спокоен. Хотел „Старбрейк“ беше по-нагоре по брега, ослепително бял, с палми и градини, по терасите и плажа се виждаха многоцветните точки на сенниците. Машината на Руди излетя бързо от омарата над водата, роторите се въртяха, двигателите кашляха и вече не помагаха. Линията на снижение не му даваше възможност за избор, но той бе благодарен, че ще кацне на земята, а не в морето. Брегът се носеше към тях и той избра точно къде да кацне — до един самотен сенник, малко нагоре по брега към пътя. Използваше вятъра, за да се приближи, стабилизира машината, после дръпна общия лост за управление и измени ъгъла на витлата, за да вдигне за миг и омекоти падането, плъзна се напред няколко метра по неравната повърхност, наклони се малко, но не толкова, че да се удари, и бяха в безопасност.

— По дяволите… — ахна Фейгънуич. Отново дишаше, сърцето му проработи.

Руди започна да изключва приборите. Тишината беше зловеща. Сега вече ръцете и коленете му трепереха. По-нагоре по плажа и терасите хората бяха станали и ги гледаха. В този момент Фейгънуич пак ахна и го изплаши. Той се обърна и също ахна.

Под самотния сенник тя бе с тъмни очила и почти нищо друго — без горнище на банския и почти без долнище, руса и красива; беше се подпряла на лакът и ги гледаше. Стана, без да бърза, и си сложи нещо, което минаваше за горна част на бански.

— Божичко… — Фейгънуич нямаше думи. Руди махна с ръка и извика дрезгаво:

— Извинявайте, свърших горивото.

Тя се засмя и в този миг Кели се спусна от небето и развали всичко. И двамата го наругаха, а струята от роторите му изпъна сенника и дългата й коса, издуха кърпата й и пръсна пясък. Сега вече и Кели я видя, отдръпна се любезно, за да не духа към нея, приближи се към пътя и разсеян като другите, кацна до тях.

Международно летище Бахрейн: 11,13 преди обед.

Жан-Люк и механикът Род Родригес излязоха на бегом от сградата и се насочиха по пистата към една малка цистерна с обозначенията на „Гълф Ер де Франс“ — GAdeF, която бяха уредили под наем. Летището бе оживено, модерният терминал и сградите край него бяха великолепни, блестящо бели. Реактивни самолети на различни нации товареха или разтоварваха, току-що кацаше един джъмбо на JAL.

— On у va, да вървим — каза Жан-Люк.

— Разбира се, Саид. — Шофьорът засили звука на интеркома и с едно плавно движение запали двигателя, включи на скорост и потеглиха. Беше слаб палестинец-християнин с тъмни очила и гащеризон с маркировката на компанията. — Къде трябва да отидем?

— Знаеш ли къде е плажът Абу Сабх?

— О, да, Саид.

— Два от нашите хеликоптери са кацнали там без гориво. Да вървим!

— Смятайте, че вече сме там! — Шофьорът бързо смени скоростите и подкара бързо. От високоговорителя на интеркома се чу:

— Алфа Четири?

Той взе микрофона и продължи да кара важно с една ръка.

— Тук Алфа Четири.

— Свържете ме с капитан Сесон.

Жан-Люк позна гласа на Матиас Деларне, директора на „Гълф Ер де Франс“ за Бахрейн — стар приятел от дните във френските ВВС и Алжир.

— Тук Жан-Люк, стари приятелю — заговори той на френски.

Деларне отвърна бързо, също на френски:

— От кулата се обадиха да ми кажат, че още един хеликоптер е навлязъл в системата по очаквания курс, Дюбоа или Петрофи, а? От кулата се опитват да се свържат с него, но още нямат връзка.

— Само един ли? — Жан-Люк изведнъж се разтревожи.

— Да. Движи на правилен заход по правилата за визуален полет към хеликоптерна площадка 16. Проблемът, който обсъждахме, а?

— Да. — Жан-Люк бе казал на приятеля си какво всъщност става и за проблема с регистрационните знаци. — Матиас, предай от мое име на кулата, че това е G-HTTE в транзитен полет. — HTTE беше третият от определените му опознавателни знаци. — Ще изпратя Родригес да се оправи с Руди и Кели. Ние ще поемем Дюбоа или Шандор — ти и аз. Донеси резервния комплект. Къде ще се срещнем?