Джеймс Клавел - Вихрушка

Още нямаше нищо от Скраг и неговите два хеликоптера, но това можеше да се очаква — те нямаха ВЧ в машините. Полетът им до Ал Шаргаз би трябвало да трае около час и половина. Ако бяха тръгнали примерно в седем и тридесет и се бяха измъкнали без произшествия към седем и четиридесет и пет, би трябвало да се очакват към девет и четвърт при всички случаи. „Няма защо да се безпокоиш, Мануела — бе казал Анди, — ти знаеш какво значи насрещен вятър, а ние не знаем кога всъщност са излетели.“

Толкова неща можеха да се объркат. Господи, колко е гадно да чакаш. Гавалан се почувствува много стар. Вдигна слушалката и набра Бахрейн.

— „Гълф Ер де Франс“? Моля ви, Жан-Люк Сесон! Жан-Люк, има ли нещо?

— Не, Анди. Току-що се обадих на кулата, но в системата няма нищо. Pas probleme. Руди ще пести гориво. От кулата ще ми се обадят веднага щом ги зърнат. Нещо за другите?

— Току-що разбрахме, че Мак е още в Ковис. — Гавалан чу ахване, последваха нецензурни изрази. — Съгласен съм. Ще ти се обадя. — Набра Кувейт. — Чарли, Джени при тебе ли е?

— Не, в хотела е. Анди, аз…

— Току-що чухме, че Мак е още в Ковис и…

— Боже Господи, какво е станало?

— Не знам, още предава. Ще се обадя пак, когато имам нещо определено. Не се обаждай още на Джени. Чао.

Отново гадното чакане, после ВЧ оживя:

— Техеран, тук Ковис, капитан Макайвър. Говорете.

— Ковис, тук Техеран, викаме ви цяла сутрин. Ага Сиамаки се опитваше да се свърже с вас. Той ще се върне след около час. Моля, потвърдете, че сте наредили на четирите 212 да отлетят за Ковис.

— Техеран, тук Ковис. Бандар-е Делам, слушайте и вие. — Макайвър говореше по-бавно и по-ясно, но беше много ядосан. — Потвърждавам, че всички мои 212 — повтарям, всички мои 212 — са под мой контрол. Всички. Няма да мога да говоря с ага Сиамаки, тъй като имам разрешение да излетя оттук за Техеран с министър Киа след пет минути, но ще очаквам ага Сиамаки да посрещне 206 на международното летище в Техеран. След няколко минути изключваме за ремонт — по нареждане на властите — и ще работим само по правилата за визуален полет. За ваша информация, капитан Еър отлита след пет минути с резервни части за сонда Абу Сал, а капитан Локхарт остава в готовност за посрещане на 212 от Бандар-е Делам съгласно плана. Разбрахте ли, Техеран?

— Потвърждавам, капитан Макайвър, но можете ли да ми ка…

— Разбра ли, Нумир — прекъсна го Макайвър, — или си по-безполезен от всякога?

— Да, но настоявам да ни инфор…

— Омръзнаха ми тези глупости. Аз съм управляващ директор на това предприятие и докато работим в Иран, така ще бъде — просто, директно и без фасони. Ковис изключва за ремонт по нареждане на полковник Чангиз и ще ви се обадим, щом включим отново. Останете на този канал, но да бъде чист за изпитания. Всичко ще се прави според плана. Край!

В този миг вратата се отвори и влезе Старк, а след него една разтревожена млада медицинска сестра. Мануела се смая. Гавалан скочи и му помогна да седне. Гърдите на Старк бяха целите бинтовани. Беше по долнище на пижама и широка хавлия.

— Добре съм, Анди — рече Старк. — Ти как си, миличка?

— Конроу, луд ли си?

— Не. Анди, кажи какво става!

— Наистина не мога да поема отго… — почна сестрата, но Старк търпеливо я прекъсна:

— Обещавам, само два-три часа, и ще внимавам много. Мануела, ще я отведеш до колата, нали, миличка? — И я погледна с онзи особен поглед между съпрузи, който не търпи възражение. Тя стана веднага и изведе сестрата. Когато излязоха, Старк рече: — Съжалявам, Анди, не издържах. Какво става?

Ковис: 10,48 преди обед.

Макайвър слезе по стълбите на кулата. Чувствуваше се гадно, сякаш му бяха извадили вътрешностите, и не бе сигурен дали ще успее да стигне до 206, камо ли да осъществи останалата част от плана. „Ще успееш — рече си той. — Стегни се.“

Моллата Хусаин още говореше с Киа, облегнат на колата му, с преметнат през рамото „Калашников“.

— Готови сме, господин министър — каза Макайвър. — Естествено, ако нямате нищо против, почитаеми Хусаин.

— Не, да бъде Божията воля — отвърна Хусаин със странна усмивка и любезно подаде ръка. — Довиждане, министър Киа.

— Довиждане, ваше преподобие. — Киа се завъртя и тръгна бързо към хеликоптера.

— Довиждане, почитаеми. — Макайвър подаде неловко ръка на моллата.

Хусаин се обърна, за да види как Киа влиза в кабината. На лицето му отново се появи странната усмивка.

— Писано е: „Божията мелница мели бавно, но сигурно.“ Нали така, капитане?