Джеймс Клавел - Вихрушка

— Да. Но защо ми казвате това?

— Като подарък на сбогуване. Можете да го кажете на вашия приятел Киа, като кацнете в Техеран.

— Той не ми е приятел, тогава защо?

— Вие сте мъдър, че не го считате за приятел. Кога ще се видите отново с капитан Старк?

— Не зная. Скоро, надявам се. — Макайвър забеляза, че моллата погледна отново към Киа, и безпокойството му нарасна. — Защо?

— Бих искал да го видя скоро. — Хусаин свали автомата от рамото си, седна в колата и замина със Зелените ленти.

— Капитане! — Беше Павуд. Трепереше и беше разтревожен.

— Да, Павуд, една минутка. Фреди! — Макайвър махна на Еър и той се затича към него. — Да, Павуд?

— Моля ви, защо 212 са натоварени с резервни части и багаж, и не…

— Смяна на екипите — отвърна веднага Макайвър и се престори, че не забелязва как Еър се ококори. — Чакам четири 212 от Бандар-е Делам. Най-добре е да приготвите стаи за екипажите. Четирима пилоти и четирима механици. Трябва да пристигнат след около два часа.

— Но нямаме нареждане, нито причина за…

— Действайте! — Напрежението на Макайвър отново взе връх. — Аз съм дал нарежданията. Аз! Аз лично! Аз наредих на моите 212 да дойдат тук! Фреди, какво чакаш, по дяволите? Тръгвай с твоите части.

— Тъй вярно. А вие?

— Аз вземам Киа, Локхарт поема ръководството, докато се върна. Тръгвай. Не, стой, идвам с тебе. Павуд, какво чакаш, по дяволите? Капитан Локхарт страшно ще се ядоса, ако не си готов навреме. — Макайвър тръгна с Еър, като се молеше да е успял да накара Павуд да повярва.

— Мак, какво става, по дяволите?

— Почакай, докато стигнем при останалите. — Когато спряха до машините, Макайвър застана с гръб към Павуд, който още стоеше на стъпалата, и набързо му разказа всичко. — Ще се видим на брега.

— Добре ли си, Мак? — попита Еър, силно обезпокоен от цвета на лицето му.

— Разбира се, че съм добре. Излитай!

Край Бахрейн: 10,59 преди обед.

Руди и Поп Кели продължаваха да се борят в тандем с насрещния вятър, щадейки двигателите — бензиномерите показваха, че резервоарите са празни, червените предупредителни лампи светеха. Преди половин час и двамата спряха и увиснаха над морето. Механиците отвориха вратите на кабините и навеждайки се навън, отвориха капаците на резервоарите. След това развиха маркучите, пъхнаха ги в отворите и се върнаха в кабините. С помощта на импровизираните помип с мъка изпомпаха първо единия от четиридесетгалоновите варели до дъно, след това и втория. Никой от тях не бе зареждал преди по този начин във въздуха. Когато свършиха, и двамата повърнаха. Но операцията беше успешна.

Мъглата още беше гъста, морето се надигаше тежко под поривите на вятъра и след като едва се разминаха с танкера, всичко бе рутинно летяха напред, търсеха оптимална мощност, регулираха оборотите, отново регулираха и се молеха. Руди не бе виждал Дюбоа или Шандор. Един от двигателите му се закашля, но се оправи почти веднага.

Фейгънуич трепна.

— Още колко ни остава?

— Твърде много. — Руди включи СВЧ предавателя и наруши радиомълчанието: — Поп, превключи на ВЧ и прослушай — изрече той бързо и отново превключи: — Сиера Едно, тук Делта Едно, чувате ли ме?

— Високо и ясно, Делта Едно — отвърна веднага гласът на Скот. — Говорете.

— Намирам се край Бостън — кодът им за Бахрейн — височина двеста, курс 185, горивото е на привършване. Делта Две е с мене, Три и Четири летят самостоятелно.

— Добре дошли от Британия в слънчевите страни, G-HTXX и G-HJZI, повтарям G-HTXX и G-HJZI! Жан-Люк ви очаква. Още нямаме новини от Делта Три и Четири.

— НТХХ и HJZI! — Руди веднага прие новите им английски обозначения. — А какво става с Лима Три и Кило Две? — Лима означаваше трите хеликоптера от Ленгех, а Кило — двата от Ковис.

— Все още нямаме новини, освен че Кило Две е още на място. — Руди и Поп Кели бяха шокирани. После чуха.

— Тук щабът в Техеран, Ал Шаргаз, чувате ли?

Последва веднага гласът на Сиамаки: — Тук Сиамаки, кой говори по този канал? Кой е Кило Две и Лима Три? Кой е Сиера Едно?

Силният глас на Скот го прекъсна:

— Не се притеснявай НТХХ, някакъв глупак използува канала ни. Обадете се по телефона, като кацнете — добави той, за да ги предупреди да не говорят излишно.

— НТХХ, пред нас пясъчни плитчини — обади се напрегнато Поп Кели.

— Виждам ги. Сиера Едно, тук НТХХ, вече сме почти на брега…

Единият от двигателите пак се задави, по-лошо от преди, но се съвзе, стрелките на оборотомера се въртяха като пияни. След това Руди през мъглата видя брега, издадена в морето земя, след това плажа и разбра точно къде са.