Джеймс Клавел - Вихрушка

Двамата пилоти влязоха в офиса. Беше им накипяло от грубостта на Киа. Подминаха Павуд и останалите служители и се насочиха към стълбата за кулата.

В кулата нямаше никого. Видяха, че вратата към покрива е открехната и чуха как Вазари прошепна:

— Насам.

Беше отвън, клекнал до стената.

— Знам какво сте намислили. — Вазари не мърдаше от мястото си. — Радиото не е повредено. — Той едва сдържаше вълнението си. — Четири хеликоптера са излетели от Бандар-е Делам и са изчезнали. Вашият управителен директор Сиамаки квичи, като че ли го колят, защото не може да се свърже с Ленгех, с нас или с Ал Шаргаз и Гавалан — те просто си траят, нали така? А?

— Какво общо има това с нас? — попита напрегнато Локхарт.

— Всичко, разбира се. Всичко, защото всичко съвпада. Нумир от Бандар-е Делам казва, че всички чужденци са си отишли, не е останал никой. Сиамаки казва същото за Техеран, дори съобщи на Нумир, че вашият прислужник, капитан Макайвър, вашият прислужник е казал, че повечето от личните ви вещи и на някой си капитан Петикин ги няма в апартамента.

— Това беше предпазна мярка, докато Петикин е в отпуск, а мене ме няма. Много кражби стават напоследък. — Макайвър вдигна рамене и отиде да включи радиото.

— Не се обаждайте още. Моля ви. Слушайте, за Бога, слушайте, умолявам ви… не можете да спрете истината. Вашите 212 и пилотите са изчезнали от Бандар-е Делам. Ленгех мълчи, така че и там е същото. Техеран са затворили, същото е. Само тука остава, а вие сте готови. — Имаше нещо странно в гласа на Вазари и те не разбираха какво е. — Аз няма да ви издам, искам да ви помогна. Кълна се, че искам да ви помогна.

— Да ни помогнеш за какво?

— Да избягате.

— И защо трябва да правиш това, дори и да е вярно? — попита ядосано Локхарт.

— Прави бяхте да не ми вярвате преди, капитане, но кълна се пред Бога, че сега можете да ми вярвате, сега съм наред, преди не бях, но сега съм, и вие сте единствената ми надежда да се измъкна. Утре трябва да се явя пред комитета и… погледнете ме, за Бога! — избухна той. — Аз съм смазан и ако не намеря добър доктор, ще си остана съсипан за цял живот, а може и да умра — тук нещо ме притиска, адски ме боли. — Вазари докосна горната част на счупения си нос. — Откакто това копеле Затаки ме би, главата ме боли и бях откачил, така беше, знам го, но още мога да помогна. Мога да ви прикрия оттук, ако ме вземете с вас. Само ме пуснете да се промъкна на последния хеликоптер — кълна се, че ще ви помогна. — Очите му се напълниха със сълзи. Двамата го гледаха втренчено.

Макайвър включи СВЧ:

— Кулата в Ковис, проба на IHC, проба. Последва дълга пауза, след това се чу глас със силен английски акцент:

— Кулата слуша, IHC, чуваме ви на пет и пет.

— Благодаря. Струва ми се, че отстранихме повредата. Чартърният ни полет на 206 за Техеран е след десет минути, а имаме също и сутрешен полет до сондите Четиридесета, Абу Сал и Горди с резервни части.

— Окей. Обадете се, когато излетите. Вашите от Бандар-е Делам се опитваха да се свържат с вас.

Макайвър почувствува, че пак започва да се поти.

— Благодаря, Ковис. Приятен ден. — Погледна Локхарт и включи. ВЧ. Веднага чуха гласа на Джахан на фарси и Локхарт започна да превежда:

— Джахан казва, че последните данни за полета им са, че са ги видели на североизток, навътре от брега… че Затаки… — За момент гласът му потрепери — … и че Затаки е наредил на четирите хеликоптера да обслужат „Иран-Тода“, трябва вече да са в „Иран-Тода“, и той щял да се обади или да изпрати съобщение… — След това Макайвър разпозна Сиамаки. Локхарт се потеше. — Сиамаки казва, че половин-един час няма да предава, но ще се обади, като се върне, и да се опитват да се свържат с нас и Ал Шаргаз… Джахан потвърди, че ще изчака, и ако има някакви новини, ще се обади.

Известно време станцията само пращеше. После се чу гласът на Джахан на английски:

— Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме?

— Щом от кулата са слушали всичко това, защо не сме вече в пандиза? — промърмори Локхарт.

— Днес е петък, няма причина да прослушват честотата на компанията. — Вазари избърса сълзите си, вече се владееше. — Екипът в петък е само от стажанти — няма полети, нищо не става, комитетът уволни всички офицери от радара и петима от сержантите — изпратиха ги в лагера. — Той потръпна и продължи забързано: — Може би едно от момчетата е хванало Бандар-е Делам един-два пъти. Е, Бандар-е Делам са изгубили връзка с някакви техни хеликоптери и какво от това, те са чужденци и такива работи стават винаги. Но, капитане, ако не затворите Бандар и Техеран, те ще… някой ще се ядоса. — Извади мръсна носна кърпа и избърса струйка кръв от носа си. — Ако превключите на другия канал, ще сте в безопасност, кулата не го слуша.