Джеймс Клавел - Вихрушка

По бузите му потекоха сълзи, „Господи, Господи, помогни, помогни ми…“ Внезапно в главата му проблесна „повредено“ и той се хвана за това. Каква повреда? Нали вчера радиото работеше?

Той избърса сълзите. Без да вдига шум, се плъзна към бюрото и включи тихо радиото, задържайки силата на звука на абсолютен минимум. Всичко изглеждаше наред. Провери скалите. Имаше доста смущения, но никакъв говор. Беше необичайно никой да не разговаря на честотата на компанията, някой някъде сигурно предаваше. Не смееше да усили звука, затова бръкна в едно чекмедже и извади слушалки, включи ги и така прекъсна високоговорителя. Сега можеше да усили звука колкото си иска. Интересно. Пак нищо. Внимателно превключи от канала на компанията на други канали. Нищо. Мина на СВЧ. Нищо, никъде. Пак на ВЧ. Не се хващаше дори рутинната записана прогноза за времето, която още се излъчваше от Техеран.

Беше добър радист, добре обучен и бързо откри неизправността. Един поглед през процепа на вратата към покрива потвърди, че кабелът е прекъснат. „Кучият му син! — помисли той. — Как, по дяволите, не забелязах, когато бях навън?“

Изключи внимателно и изпълзя отново навън, а когато стигна основата на мачтата и видя, че кабелът е срязан, но ръждата по края е била скоро почистена, го обзе гняв. След това вълнение. „Тия копелета — изруга той. — Тия лицемерни копелета Макайвър и Локхарт. Сигурно са слушали и предавали, когато дойдох. Какво са намислили, по дяволите?“

Бързо възстанови връзката. Включи ВЧ и ушите му моментално се изпълниха с фарси на честотата на компанията: щабът в Техеран говореше с Бандар-е Делам, после повика Ал Шаргаз и Ленгех и него в Ковис, ставаше дума за четири хеликоптера, които отивали не там, където трябва. „Иран-Тода“? Не беше от техните бази.

— Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? Позна гласа на Джахан от Бандар-е Делам. Пръстът му посегна автоматично към превключвателя, после спря. Засега нямаше нужда да отговаря. Честотата на компанията се изпълни с гласове: Нумир и Джахан от Бандар-е Делам и Гелани в Техеран, а Сиамаки крещеше и беснееше.

— Кучият му син — промърмори Вазари след няколко минути. Всичко си дойде на мястото.

В хеликоптерите близо до Сири: 10,05 сутринта.

Остров Сири беше на миля пред тях, но Скрагър и неговият екип трябваше да подминат още три сонди, преди да завият на югоизток към линията на международната граница. „Като минно поле“ — помисли Скрагър. Дотук беше безопасно, без повече изненади. Всички стрелки бяха в зелените сектори, двигателите пееха сладко. Механикът му Бенсън седеше до него и се взираше във вълните, които летяха непосредствено под тях. В слушалките се чуваше пращенето на статично електричество. От време на време минаващите отгоре самолети от международните полети съобщаваха координатите си на радара в Киш, който бе контролният пункт в района, и получаваха веднага отговор.

— Киш ще ни забележи, Скраг — обади се по интеркома Бенсън.

— Ние сме под радара им. Не се притеснявай.

— Притеснявам се. А ти?

Скрагър кимна. Киш беше пред тях, на около петнадесетина мили вдясно. Воси и Вили бяха от двете му страни и той вдигна палец — отвърнаха му, Воси с ентусиазъм.

— Още двадесет минути и минаваме границата — рече Скрагър. — Щом я пресечем, се вдигаме на двеста.

— Добре. Времето се оправя, Скраг — каза Бенсън. Облачната покривка над тях бе чувствително изтъняла, но видимостта беше почти същата. Все пак и двамата видяха навреме насочващия се в открито море тежко натоварен танкер. Скрагър и Вили направиха широк завой зад кърмата, но Воси демонстративно се издигна над танкера, а после увисна до него.

Изведнъж в слушалките се чу:

— Говори Киш. Контрол. Нисколетящият хеликоптер по курс 225, съобщете височината и целта на полета си.

Скрагър поклати машината встрани, за да привлече вниманието на Вили и Воси, след това посочи на югозапад и им махна натам — това беше заповед да останат ниско и да се отделят от него. Видя нежеланието им, но посочи пак рязко с пръст на югозапад, махна за сбогом и се издигна, оставяйки ги на повърхността на морето.

— А сега, Бенсън, дръж се здраво за топките — рече той и започна да предава. Движеше микрофона напред-назад, симулирайки лош сигнал: — Киш, тук хеликоптер HVX от Ленгех, насочвам се към Сири Девет с резервни части, курс 225. Стори ми се, че видях една преобърната арабска гемия, но беше грешка. — Сири Девет беше най-далечната сонда, която обикновено обслужваха, непосредствено преди границата между Иран и Емирствата, все още бе в строеж и не бе оборудвана със СВЧ като останалите. — Връщам се на двеста метра.