Джеймс Клавел - Вихрушка

Напрегна се да спре обърканите си мисли. Чувстваше как очите на моллата се впиват в неговите. Не бе отместил поглед от него, откакто Чангиз го доведе и си отиде.

А, да, проклетият полковник Чангиз. В колата по пътя насам и докато чакаха, той също питаше. Но неговите въпроси целяха само да установят колко често лети 125 за Ковис, колко Зелени ленти са разположени в тяхната част на базата, кога са пристигнали, колко са постоянно в базата и дали обкръжават и пазят самолета през цялото време, докато е на земята. Разпитът беше непринуден, полковникът не запита за нищо, което би показало повече от обикновен интерес, но Макайвър беше сигурен, че истинската причина бе да си състави маршрут за бягство — ако стане необходимо. Капанът беше предложената сделка: „Дори в една революция стават грешки, капитане. Повече от всякога са необходими приятели на високо място.“ Тъжно, но вярно. Почеши ме по гърба, иначе ще те одера. Моллата стана.

— Ще ви откарам.

— О, много добре, благодаря. — Макайвър предпазливо изгледа Хусаин. Кафяво-черните очи под гъстите вежди не издаваха нищо, кожата над високите скули бе опъната. Странно, хубаво лице, прикриващо дух с огромна решителност. За добро или за зло?

В радиокулата: 9,58 сутринта.

Вазари бе приклекнал до вратата на покрива и още чакаше. Когато Макайвър и Локхарт го оставиха в офиса, той се разкъсваше между желанието да избяга и желанието да остане, после дойдоха Чангиз и войниците от ВВС, почти едновременно с тях Павуд с други служители, така че той се спотаи горе, без да го видят, и оттогава се криеше. Точно преди осем пристигна Киа с такси.

От наблюдателния си пункт видя как Киа бе обхванат от пристъп на ярост, задето Макайвър не го чака до хеликоптера, готов за отлитане. Зелените ленти му предадоха нарежданията на Чангиз. Киа шумно протестира. Последва вдигане на рамене и Киа нахлу в сградата, заявявайки на висок глас, че ще се обади по телефона на Чангиз и веднага ще потърси по радиото Техеран, но Локхарт го пресрещна на стълбите и му каза, че телефоните не работят, радиото е повредено, а техник щял да дойде чак утре. „Съжалявам, господин министре, нищо не можем да направим — освен ако не искате да отидете лично до щаба — го чу да казва Вазари. — Сигурен съм, че капитан Макайвър няма да се забави, моллата Хусаин го повика.“ — Изведнъж почти цялата бомбастична напереност на Киа се стопи и това го зарадва, но не облекчи мъчителното му безпокойство и той остана на вятъра и на студа отчаян, покрусен и нещастен.

Временната му безопасност с нищо не успокои тревогата, страха и подозренията му във връзка с поведението на Киа днес и утре отново пред комитета — „необходимо е да се явите за допълнителен разпит“… „И защо тия копелета Локхарт и Макайвър бяха толкова нервни, а? И защо излъгаха оня кучи син, изменника Чангиз, за смяна на екипа на сонда Абу Сал? Никаква проклета смяна не е необходима там, освен ако не са дали такова нареждане през нощта. Защо сме останали само с трима пилоти и двама механици, когато в понеделник започва толкова много работа, защо са изписани толкова много резервни части? О, Господи, измъкни ме оттук, по дяволите.“

Беше толкова студено и така духаше, че той се върна вътре, но остави вратата открехната, за да може бързо да излезе. Погледна предпазливо през прозорците и пролуките между дъските. Ако внимаваше, можеше да огледа по-голямата част от базата, без да го видят. Еър, Локхарт и механиците бяха до хеликоптерите. Главният портал беше добре пазен от Зелени ленти. Оттатък в базата не се виждаше никакво движение. Побиха го тръпки. Носеха се слухове, че комитетът ще прави нова чистка и че тъкмо той е начело на списъка им, защото е свидетелствал против Есвандиари и министър Киа. „Кълна се в Пророка, чух, че искат да те видят утре. Рискувал си живота си, като си говорил така. Не знаеш ли, че първото правило за оцеляване тук от четири хиляди години насам е да си държиш езика зад зъбите и очите затворени за делата на онези горе, иначе много скоро главата ти ще бъде лишена от тях? Разбира се, че онези горе са корумпирани, някога да е било по-различно?“

Вазари изпъшка: беше безпомощен в този водовъртеж и почти сломен. Откакто Затаки го бе пребил толкова зле — счупен нос (вече не можеше да диша като хората), четири избити зъба и почти постоянно главоболие — духът му го беше напуснал, а също и куражът. Никога преди не бяха го били. Перкото и Киа били виновни! И какво от това? Какво от това? Какво ти влиза в работата? А сега и глупостта ти ще те унищожи.