Джеймс Клавел - Вихрушка

— Сигурен ли си? — погледна го Макайвър.

— Разбира се! Вижте, защо не… — Той се спря. Чуваха се приближаващи стъпки. Вазари безшумно се измъкна обратно в скривалището си на покрива. Киа затропа по стъпалата.

— Защо се бавите, капитане?

— Ами… чакам потвърждение на разрешението, господин министър. Съжалявам, казаха ми да чакам. Нищо не мога да направя.

— Разбира се, че можеш! Можем да излетим! Веднага! Омръзна ми да ча…

— И на мен ми омръзна, но не искам да ме гръмнат. — Не се сдържа Макайвър. — Ще чакате! Ще чакате! Разбрахте ли? Ще чакате, по дяволите, и ако не се държите по-добре, ще отменя цялото пътуване и ще спомена на моллата Хусаин за някои и други пишкеши, които бях забравил по време на разпита. Сега се махайте, по дяволите.

Очакваха, че Киа ще избухне, но той размисли и си отиде. Макайвър потърка с ръка гърдите си, проклинайки се, че не се бе сдържал. После завъртя палец към покрива и прошепна:

— Том, ами тоя?

— Не можем да го оставим. Ще ни издаде веднага. — Локхарт се озърна. Вазари стоеше на прага.

— Кълна се, че ще помогна — прошепна той отчаяно. — Слушайте, когато излетите с Киа, какво смятате да правите с него, да го изхвърлите ли, а? — Макайвър не отговори, все още не беше сигурен. — Божичко, капитане, трябва да ми повярвате! Вижте, обадете се на Бандар-е Делам по резервната линия и сдъвчете Нумир, както направихте с онова копеле. Кажете му, че сте наредили на всички хеликоптери да дойдат тук. Това ще успокои нещата за час-два.

Макайвър погледна Локхарт.

— Защо не? — възкликна разгорещено Локхарт. — По дяволите, това е добра идея, после излиташ с Киа и… и Фреди може да тръгва. Аз ще изчакам тук и…

— И после какво, Том? — попита Макайвър. Вазари се приближи, превключи на резервния канал и бързо се обърна към Локхарт:

— Вие се помотайте малко, капитане, а когато капитан Макайвър тръгне и Еър напусне района, кажете на Нумир, че сте сигурен, че неговите четири хеликоптера тъкмо са изключили ВЧ: не е необходимо да го използуват и са минали на СВЧ. Това ви дава извинение да излетите и да се поразходите, после право към резервното гориво. — Забеляза погледите им. — Господи, капитане, и децата знаят, че не можете да пресечете залива само с един резервоар, така че сигурно някъде сте си скрили гориво. На брега или на някоя от сондите.

Макайвър мое дълбоко въздух и натисна копчето за предаване:

— Бандар-е Делам, опитваме се да се свържем с вас от часове и…

— Джахан, свържи ме с ага Нумир — каза рязко Макайвър. Нумир веднага се обади, но преди директорът на „Иран Ойл“ да се впусне в тирада, Макайвър го пресрещна със своята: — Къде са ми четирите хеликоптера? Защо ги няма още? Какво става там? И как така действате толкова неефективно, та не знаете, че съм наредил на хеликоптерите и личния състав да се явят тук…

Ал Шаргаз, офисът на С-Г.

— … и защо не можете да запомните, че след края на седмицата екипажите трябва да се сменят в Бандар-е Делам? — Гласът на Макайвър се чуваше слабо, но ясно. Гавалан, Скот и Мануела бяха вперили очи във високоговорителя, слисани, че Макайвър все още е в Ковис — означаваше ли това, че Локхарт, Еър и останалите също са там?

— Търся ви цяла сутрин, капитане — обади се Нумир, неговият глас се чуваше по-слабо. — Вие сте наредили на нашите хеликоптери да отлетят за Ковис? Но защо? И защо не съм бил информиран? Тази сутрин те трябваше да отидат до „Иран-Тода“, но не са кацнали изобщо и са изчезнали! Ага Сиамаки също се опитва да се свърже с вас.

— Имаше повреда в нашето ВЧ. Аз наредих на моите хеликоптери да дойдат в Ковис. Не съм одобрявал изобщо полет до „Иран-Тода“, нищо не знам за „Иран-Тода“, така че този въпрос е приключен. И престани да вдигаш врява за нищо!

— Но това са наши хеликоптери и всички са заминали, всички — механици, пилоти и…

— Наредих всички да дойдат, тъй като предстои разследване. Повтарям, много съм недоволен от работата ви. И ще докладвам в този смисъл на „Иран Ойл“! Сега престани с обажданията.

В офиса бяха в шок. Това, че Макайвър беше още в Ковис, бе катастрофа. Операцията вървеше много зле. Беше десет и дванадесет минути, а Руди и неговите три машини още не се бяха появили в Бахрейн, „… но ние не знаем какъв е насрещният вятър, татко — бе казал Скот, — или колко време ще им отнеме да заредят в движение. Може да закъснеят с четиридесет и пет минути и въпреки това всичко друго е наред — ще пристигнат в Бахрейн, да речем, към единадесет — единадесет и четвърт.“ Всички обаче знаеха, че сигурно нямат толкова гориво на борда.