Джеймс Клавел - Вихрушка

— Господи, Жан-Люк, след тази работа ще трябва да се запишем в Чуждестранния легион. Чакай ме пред офиса.

Жан-Люк прие и окачи микрофона.

— Спри тук! — Камионът спря моментално. Родригес и Жан-Люк едва не излетяха през предното стъкло. — Род, знаеш какво да правиш. — Той скочи навън. — Давай!

— Слушай, аз предпочитам да ходя пе… — Останалите думи се изгубиха. Жан-Люк затича обратно, а камионът потегли рязко със свирене на гуми през портала и по пътя към морето.

Ковис, в кулата: 11,17 преди обед.

Локхарт и Вазари наблюдаваха как 206 на Макайвър се издига към планината Загрос.

— Ковис, тук НОС — предаде Макайвър. — Вече излизам от системата ви. Приятен ден.

— НОС, тук Ковис. Приятен ден — отвърна Вазари. От високоговорителя на ВЧ се разнесе глас на фарси:

— Бандар-е Делам, тук Техеран, обадиха ли се вече от Ковис?

— Няма нищо. Ал Шаргаз, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пращене на статично електричество, после повикването се повтори, — и отново тишина.

— Смятате ли, че капитан Еър вече е на мястото на срещата ви? — попита Вазари и избърса лицето си. Отчаяно се мъчеше да бъде от полза. Не беше трудно да усети, че Локхарт не го харесва, нито пък недоверието му. — А?

Локхарт само вдигна рамене. Мислеше си за Техеран и какво да прави. Бе казал на Макайвър да изпрати двамата механици с Еър:

— Просто в случай, че ме хванат, Мак, или че Вазари ни е разкрил или издал.

— Не прави глупости, Том! И да не вземеш да идеш в Техеран с 212, със или без Вазари.

— Няма начин да се промъкна в Техеран, без да алармирам цялата система и да проваля „Вихрушка“. Ще трябва да презареждам и ще ме спрат.

„Има ли начин?“ — питаше се той. Забеляза, че Вазари го гледа.

— Какво?

— Капитан Макайвър ще ви даде ли знак, ще се обади ли, като остави Киа? — Локхарт само го гледаше и Вазари мрачно продължи: — По дяволите, не разбирате ли? Каквото и да кажете, ще го направя. Вие сте единствената ми надежда да се измъкна…

Двамата почувствуваха, че някой ги гледа, и се обърнаха рязко. Павуд надничаше иззад перилата на стълбите.

— Така значи! — рече той тихо. — Да бъде Божията воля. И двамата сте заловени в предателство.

Локхарт направи крачка към него.

— Какво те тревожи? — започна той с пресъхнало гърло. — Няма нищо…

— Заловени сте. Ти и този предател! Всички бягате, измъквате се с нашите хеликоптери!

— Предател, а? — изсъска Вазари и лицето му се сгърчи. — Я си качи тук комунистическия задник! Знам всичко за тебе и другарите ти от Туде!

— Глупости! — Павуд пребледня. — Ти си заловен, ти си…

— Ти си предател, гадно комунистическо копеле! Капрал Али Федаги ми е съквартирант и комисар на базата, и твой шеф. Всичко знам за тебе — той се опита да ме привлече в партията преди месеци. Дигай си задника насам! — Павуд се поколеба и Вазари го предупреди: — Ако не дойдеш, обаждам се на комитета и изгърмявате — и ти, и Федаги, заедно с Мохамед Берари и дузина други, за които не ми пука… — Пръстите му докоснаха копчето на предавателя.

— Не — въздъхна Павуд и разтреперан се качи на площадката.

За миг никой не помръдна, после Вазари грабна хленчещия, вцепенен мъж и го събори в един ъгъл, стисна някакъв гаечен ключ и замахна да му счупи главата. Локхарт успя навреме да го хване за ръката.

— Защо ме спираш, за Бога? — Вазари се тресеше от страх. — Ще ни издаде!

— Няма нужда… няма нужда от това. — За момент гърлото му се стегна. — Имай търпение. Слушай, Павуд, ако си мълчиш, и ние ще мълчим.

— Кълна се в Бога, разбира се, че…

— Не можеш да им имаш доверие на тия копелета — просъска Вазари.

— Така е — рече Локхарт. — Бързо! Напиши го! Бързо! Всички имена, които помниш. Бързо — в три екземпляра! — Локхарт му пъхна химикалката в ръката. Вазари се поколеба, после грабна бележника и започна да пише. Локхарт се приближи към Павуд, който се присви, молейки за милост. — Млъкни и слушай, Павуд. Ще се разберем така: ти не казваш нищо и ние не казваме нищо.

— За Бога, разбира се, че няма да кажа нищо, ага, не съм ли служил вярно на компанията толкова години, не съм ли…

— Лъжец — прекъсна го Вазари и добави за ужас на Локхарт: — Чух те как ти и другите лъжете и мамите, и се лигавите за Мануела Старк, надничате през прозореца й нощем.

— Лъжи, само лъжи, не му вяр…

— Млъквай, копеле! — наруга го Вазари.

Павуд се подчини, вцепенен от злобата му, и пак се сви в ъгъла. Локхарт прибра един от листовете в джоба си.

— Задръж втория, сержант. Дръж и ти! — обърна се той към Павуд и бутна третия в лицето му. Павуд се опита да се отдръпне, но не можа, и когато му пъхнаха листа в ръката, изохка и го пусна, сякаш бе запален. — Ако ни спрат, обещавам ти пред Бога, че това ще попадне, в първия срещнат от Зелените ленти, а не забравяй, че и двамата говорим фарси и познавам Хусаин! Разбра ли? — Павуд кимна вдървено. Локхарт се наведе, взе листа и го пъхна в джоба му. — Седни там! — посочи той един стол в ъгъла и избърса потните си длани в панталона. После включи СВЧ и взе микрофона. — Ковис вика пристигащите хеликоптери от Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Локхарт почака, след това повтори повикването. После превключи: — Кулата, тук базата, чувате ли ме?