Джеймс Клавел - Вихрушка

— Какви са шансовете да не загубим нито един човек или хеликоптер? — попита Доходоносния Чой. Погледът му внезапно стана суров. Той беше известен комарджия, притежател на състезателни коне и управител на хонконгския жокеен клуб. Носеше се слух, че е и член на синдиката на комарджиите в Макао.

— Не мога да се обзаложа. Но шансовете са добри, иначе не бих и помислил за това. Макайвър вече успя да измъкне три 212, с това са спасени повече от три милиона. Ако успеем да измъкнем всичките 212 и повечето от резервните части, С-Г ще бъде в добра форма.

— В ужасна форма — каза грубо Линбар.

— В по-добра от „Струан“ тази година.

Линбар пламна.

— Трябваше да сте подготвени за тази катастрофа, ти и проклетият Макайвър. За всеки глупак беше ясно, че шахът е взел-дал.

— Достатъчно, Линбар — сопна се Гавалан. — Не съм дошъл да се караме, а да докладвам, така че нека да приключваме, за да мога да хвана обратния полет. Има ли нещо друго, Чой?

— Анди, дори и да успееш да ги измъкнеш, какво ще стане с подбиването на цените в Северно море от „Импириъл“, който вече ти отне двадесетина контракта, освен това имаш ангажимент с шестте Х-63.

— Ужасно глупаво и ненавременно решение — допълни Линбар.

Гавалан откъсна очи от него и се съсредоточи. Чой имаше право да пита, а той нямаше какво да крие.

— Докато разполагам с 212-ките, мога да оправя нещата, има страшно много работа за тях. С „Импириъл“ ще се занимая следващата седмица — мога да си върна някои от контрактите. Останалата част от света е луда за петрол, така че „Екс Текс“ ще се съвземе с новите договори в Саудитска Арабия, Нигерия и Малайзия, а когато получат доклада ни за Х-63, ще удвоят бизнеса си с нас — а така ще постъпят и останалите ни основни контрагенти. Ще можем да ги обслужваме по-добре от всякога, с по-голяма безопасност при всякакви метеорологични условия, при по-ниски разходи на пътникокилометър. Пазарът е огромен, скоро Китай ще се отвори и…

— Въздушни кули — обади се Линбар. — Ти и проклетият Дънрос витаете в облаците.

— Китай никога няма да ни е от полза — рече Доходоносния Чой с особен поглед. — Съгласен съм с Линбар.

— Аз не съм. — Гавалан забеляза нещо странно в Чой, но яростта му го погълна. — Ще изчакаме и ще видим. Китай трябва да има някъде петрол в изобилие. И за да завърша: аз съм в добра форма, в прекрасна форма, печалбите ми миналата година възлязоха на над петдесет процента, а и тази година е така, ако не и по-добре. Следващата седмица ще…

— Следващата седмица ще си вън от бизнеса — прекъсна го Линбар.

— Краят на тази седмица ще покаже дали ще бъде едното или другото. — Гавалан вирна брадичка. — Предлагам да се съберем отново следващия понеделник. Тогава ще успея да се върна.

— Аз и Пол се връщаме в Хонконг в събота. Ще се съберем отново там.

— За мен това е невъзможно и…

— Тогава ще трябва да минем без теб. — Самообладанието на Линбар му изневери. — Ако „Вихрушка“ се провали, с теб е свършено, „С-Г Хеликоптърс“ ще бъде ликвидирана, нова компания, „Норд си Хеликоптърс“, която, между другото, вече е формирана, ще придобие активите й и се съмнявам, че ще платим и половин цент за долар. Гавалан пламна.

— Това е пладнешки обир!

— Просто цената на фалита! За Бога, ако С-Г пропадне, с теб е свършено, а според мен това ще стане много скоро. И ако не можеш да си позволиш да си купиш билет за самолета, за да дойдеш на заседанието на Съвета, няма да ни липсваш.

Гавалан беше извън себе си, но се въздържа и потисна яда си. Внезапна мисъл го накара да погледне към Доходоносния Чой.

— Ако „Вихрушка“ успее, ще ми помогнеш ли да финансираме изкупуването на „Струан“?

Още преди Чой да успее да отговори, Линбар изрева:

— Не продаваме контролните си пакети.

— А може би трябва, Линбар — каза Доходоносния Чой замислено. — Това може би ще ти помогне да излезеш от дупката, в която си. И защо по дяволите, се карате вече цял ден, а?

— Ще финансираш ли изкупуването? — сурово попита Линбар.

— Да, може би, но само ако ти си съгласен, Линбар, само тогава. Това е семеен въпрос.

— Никога няма да се съглася, Чой. — Лицето на Линбар се разкриви и той погледна свирепо Гавалан. — Искам да ви видя съсипани и теб, и проклетия Дънрос.

Гавалан стана.

— Ще се срещнем на следващото заседание на Вътрешния съвет. Ще видим какво ще кажат те.

— Ще направят каквото им кажа. Аз съм тайпанът. Между другото, ще направя Доходоносния член на Съвета.

— Не можеш, това противоречи на правилата на Дърк. — Основателят на компанията Дърк беше постановил, че членове на Вътрешния съвет могат да бъдат само хора от фамилията, колкото и далечна връзка да имат с нея, и да са християни. — Ти се закле да ги спазваш.