Джеймс Клавел - Вихрушка

За момент той се смути — не беше очаквал този гамбит в играта, която играеха. Но сега, когато вече беше казано, той също беше доволен. „Колко смело от нейна страна — да се откаже от такова удоволствие — помисли си той с дълбока любов. — Много по-добре е да си спомним славните стари времена, отколкото да се премятаме забързано в леглото. Това несъмнено ми спестява много пот и усилия, а аз не проверих има ли изобщо топла вода. Сега можем да си седим, да си бърборим и да се наслаждаваме на виното, да си поплачем и да бъдем щастливи.“

— Да, съгласен съм, аз също се чувствам така. — Устните му отново докоснаха врата й. Почувствува, че тя трепна, и за момент се изкуши да я възбуди, но реши да не го прави. „Бедничката ми, защо да я измъчвам!“

— Как така заминавате всички, мили?

— Ще отлетим всички заедно. Искаш ли вино?

— Да, да, моля те, толкова е хубаво! — Тя отпи от виното, изтри сълзите по бузите си и се разбъбри. Саяда се опитваше да разбере как ще стане това извънредно „изтегляне“. „Ще бъде много интересно и за тях, и за гласа, може би дори ще ми се удаде възможност да разбера кои са те. Докато не узная, не мога да предпазя сина си. О, Боже, помогни ми да ги притисна в ъгъла.“

— Толкова те обичам, cheri — прошепна тя.

На летището в Техеран: 6,05 сутринта.

Джони Хог, Петикин и Ногър се бяха вторачили с безизразни погледи в Макайвър.

— Значи оставаш. И няма да тръгнеш с нас? — заекна Петикин.

— Да. Казах ви вече — отсече Макайвър. — Утре трябва да придружа Киа до Ковис. — Те стояха до колата му на паркинга, далеч от чужди уши, 125 беше на перона, работниците товареха последните сандъци, неизбежната група Зелени ленти ги наблюдаваше. И някакъв молла.

— Никога досега не сме виждали този молла — отбеляза Ногър нервно, макар че също като другите се опитваше да скрие безпокойството си.

— Добре. Готови ли са всички останали да се качат на борда?

— Да, Мак, с изключение на Жан-Люк. — Петикин не беше много сигурен. — Не мислиш ли, че е по-добре да рискуваш и да зарежеш Киа?

— Това наистина ще бъде лудост, Чарли. Няма защо да се тревожите. Ще уредите всички сметки на летището в Ал Шаргаз с Анди. Аз ще бъда там утре. Утре ще се кача на 125 в Ковис заедно с останалите момчета.

— Но, за Бога, те всички имат разрешения, а ти нямаш — каза Ногър.

— За Бога, Ногър, никой няма разрешение! — засмя се Макайвър. — Как, по дяволите, можем да сме сигурни за момчетата от Ковис, докато не излетят и не напуснат въздушното пространство на Иран? Не се тревожете. Преди всичко трябва да изпълним тази част от шоуто в небето. — Той погледна към таксито, което спираше. Жан-Люк слезе от него, даде на шофьора другата половина от банкнотата и тръгна бавно, носейки куфара си.

— Alors, mes amis — каза той с доволна усмивка. — Са marche? 31 31 Хайде, приятели. Тръгваме ли? (фр.) — Б.пр.

Макайвър въздъхна.

— Много умно от твоя страна, да обявиш навсякъде, че излизаш в отпуск, Жан-Люк.

— Какво?

— Няма значение. — Макайвър харесваше Жан-Люк заради способностите му, умението му да готви и неговата всеотдайност и праволинейност. Когато Гавалан му съобщи за „Вихрушка“, той веднага отговори: „Аз ли? Разбира се, че ще откарам един от 212 от Ковис, при условие че мога да хвана полета до Техеран в сряда и да остана там за няколко часа.“

— За какво?

— Mon Dieu, Anglais 32 32 О, боже! Тези англичани (фр.). — Б.пр. Може би, за да кажа adieu на Имама.

Макайвър му се ухили.

— Как беше в Техеран?

— Magnifique! 33 33 Чудесно (фр.). — Б.пр. — Жан-Люк също му се ухили и си помисли: „Не съм виждал Мак толкова подмладен от години. Коя ли е дамата?“ — Et toi, mon vieux? 34 34 А ти, старче? (фр.). — Б.пр.

— Добре. — Макайвър видя зад него Джонс, втория пилот, да слиза по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж и да се приближава към тях. Сега вече на земята не бяха останали никакви сандъци и иранският наземен персонал се мъкнеше бавно към офиса. — Всички ли сте на борда?

— Всички, капитане, освен пътниците — каза Джонс и така си беше. — Контролът стана много подозрителен и казват, че сме закъснели. Хайде, колкото може по-бързо.

— Имаш ли вече разрешение да спреш в Ковис?

— Да, няма проблеми.

Макайвър пое дълбоко дъх.

— Добре, започваме точно според плана, освен че аз ще взема документите, Джони.

Джони Хог му ги връчи и тримата — Макайвър, Хог и Джонс, се отправиха към моллата, надявайки се, че ще отвлекат вниманието му. По предварителна уговорка двамата механици вече се бяха качили на борда, уж като товарачи.