Джеймс Клавел - Вихрушка

Вкъщи Хусаин изгледа жена си и големия й корем.

— Как се осмеляваш да се присъединиш към протеста на тези развратници и пропаднали жени?

— Сбърках — отговори тя ужасена. — Голяма грешка направих.

— Да. Забранявам ти два дни да се храниш. Ще пиеш само вода. Ако не беше бременна, щеше да те сполети това, което се случи на площада.

— Благодаря ти, че си толкова снизходителен. Аллах да те поживи и да те пази. Благодаря ти…

На летище „Техеран“: 6,40 вечерта.

Андрю Гавалан беше седнал до Макайвър, който подкара колата от товарната площадка към подходния път, насочвайки се към техния самолет 125, ETLL, който беше на стоянка на товарна рампа на около половин километър по-нататък. Беше пристигнал преди около час от Табриз, зареждаха го с гориво и го подготвяха за обратния полет през Персийския залив. Когато се приземи, Армстронг им изсипа куп благодарности, че са му разрешили да използува самолета. Към тях се присъедини и полковник Хашеми Фазир.

— Според капитан Хог 125 се връща в събота, господин Гавалан — каза полковникът учтиво. — Осмелявам се да ви помоля да бъдете така любезни да ни откарате в Табриз. Този път само в едната посока, няма нужда да ни чакате, ние сами ще се оправим с обратния път.

— Разбира се, господин полковник — отговори любезно Гавалан, макар че не му бяха приятни и двамата.

Когато тази сутрин пристигна от Ал Шаргаз, Макайвър веднага му разправи на четири очи защо трябва да им правят услуги.

— Ще се разправям направо с Толбът за това, Мак — заяви той, възмутен от изнудването. — Много важно, че е от специалния отдел на Централната разузнавателна служба!

Всички запушиха уши с ръце — покрай тях с рев премина транспортен самолет на военновъздушните сили на САЩ. Това беше една от многото машини, изпратени от правителството на Америка за евакуирането на служителите и персонала от посолството. Оставаха само тези, които трябваше да го пазят. Прегретият въздух от реактивните двигатели издуха снега върху тях. Когато шумът затихна, Гавалан каза:

— Толбът остави съобщение за вас, господин Армстронг, и помоли да ви предам да му се обадите възможно най-бързо.

Забеляза погледа, който двамата си размениха, и се зачуди какво може да означава.

— Каза ли къде да се срещнем, сър?

— Не, просто да се отбиете при него възможно най-бързо — отговори Гавалан.

Вниманието му бе привлечено от една голяма черна лимузина, която бързаше към тях. На калника й се развяваше официалното знаме на Хомейни. От нея слязоха двама със свирепи физиономии, козируваха стегнато на Хашеми и учтиво му отвориха вратата на колата.

— До събота и още веднъж ви благодаря, господин Гавалан. — Полковникът седна на задната седалка.

— Как да се свържем с вас, господин полковник, в случай че възникне промяна в програмата?

— Чрез Робърт. Той може да ми препредаде вашето съобщение. Мога ли да направя нещо тук за вас? Имам предвид на летището?

Макайвър бързо изрече:

— Благодаря ви, че уредихте бързо зареждането с гориво. Ако може всеки път да е така, ще ви бъдем много признателни. Също и ако уредите бързото издаване на разрешение за полет.

— Ще се погрижа за това. За полета в събота ще имате предимство. Ако има нещо друго, моля ви да се обръщате към Робърт. Хайде, приятелю!

— Още веднъж ви благодаря, господин Гавалан. Ще се видим в събота, ако не и по-рано — каза Армстронг.

Когато Толбът дойде, за да разбере кога пристига Армстронг от Табриз, Гавалан го заведе настрана и му се развика.

— Боже Господи! — Толбът беше шокиран. — Какво отвратително обвинение, толкова неанглийско, Андрю, ако мога така да се изразя! Разбирам, че Робърт е положил огромни усилия, за да се опита да отърве теб, компанията ти, Дънкан и Локхарт — Том е толкова добър човек, с прекрасна жена, ах, толкова ми е мъчно за баща й… да ви отърве от една катастрофа, която може да стане всеки момент. Не е ли така? — усмихна се той мило. — Разбирам, че Робърт просто е помолил за една скромна услуга, толкова лесна за осъществяване, косъм не е паднал от главата ти, Андрю.

— Той е от специалния отдел, бивш служител на Централната разузнавателна служба в Хонконг, нали така?

Милата усмивка на Толбът не слизаше от лицето му.

— Откъде бих могъл да знам? Но той наистина иска да ни направи услуга. Толкова любезно от негова страна, нали?

— Дневникът за разрешенията на полети у него ли е?

— Не бих могъл да знам за такова нещо.

— Все пак кой е този полковник Фазир?