Джеймс Клавел - Вихрушка

Шаразад се втренчи в сгърчената фигура. Ибрахим вече беше до нея с пистолет в ръка, прииждащите жени викаха и пищяха яростно.

Чу се още един изстрел й се разпищя нова жертва.

— Напред в името на Аллах! — извика Ленгехи, преодоляла страха си.

Призивът й беше подкрепен от Ибрахим, който успокояваше Шаразад:

— Не се страхувай, напред с жените…

Тя усети увереността му и за момент го взе за братовчед си Карим. Толкова си приличаха по ръст и лице. Тогава в нея избухнаха ужасът и омразата и тя извика:

— Напред в името на баща ми… Долу фанатиците и Зелените ленти… Долу убийците! — Сграбчи ръката на Зара. — Хайде! Напред!

Преплете ръце с нея и Ибрахим, своя спасител, който толкова приличаше на Карим, все едно че са братя, и тръгнаха отново напред. На помощ им се притекоха още мъже и камионът с летците.

Появи се с викове още един, размахващ нож.

— Аллах е велик… — извика Шаразад. Тълпата поде вика. Но преди да го обезвредят, кряскащият младеж рани Намджех Ленгехи. Предните редици неумолимо напъваха напред, и от двете страни викаха: „Аллах е велик“, всички еднакво сигурни, че те са правите. И тогава съпротивата падна.

— Пуснете ги да минат — извика един мъж. — Тук са и нашите жени, поне някои, вижте, много са… много…

Мъжете, които бяха най-отпред, се оттеглиха, другите направиха път и улицата пред жените се отвори. След тях се понесе триумфален вик:

— Аллах-ул акбар… Аллах е с нас, сестри!

— Напред — отново извика Шаразад и демонстрацията продължи пътя си. Ранените биваха отнасяни настрана, където им се оказваше помощ, останалите се носеха напред като пълноводна река. Протестният марш отново стана подреден. Вече никой не им се препречваше на пътя, макар че отстрани много мъже ги гледаха мрачно, а Тимур и хората му снимаха най-активните демонстрантки.

— Това е голям успех — каза отпаднало Намджех Ленгехи, която продължаваше да върви, в предната редица. Ръката й беше пристегната с шал, за да спре кръвотечението. — Постигнахме успех — дори аятолахът ще разбере колко сме решителни. А сега можем да си вървим по домовете. Постигнахме целта си и можем да се прибираме.

— Не — заяви Шаразад. Лицето й беше бледо и изцапано, все още не бе преодоляла страха си. — Ние трябва да излезем и утре, и вдругиден, и след това, докато имамът публично се съгласи да отхвърли чадора и да зачита правата ни.

— Да — съгласи се Ибрахим. — Ако сега спрете, моллите ще ви разгромят!

— Прав сте, ага. О, просто не знам как да ви се отблагодаря, че ми спасихте живота.

— Да — рече Зара, все още разтреперана. — Утре пак ще излезем, иначе тези… тези луди ще ни унищожат!

Демонстрацията продължи спокойно. Така стана и в другите градове — първо имаше неразбории, а след тях мирен протест.

Но в селата и малките градове демонстрацията не можа дори да започне, а далече на юг, в Ковис, тишината на градския площад се нарушаваше само от плющенето на камшика и писъците. Когато демонстрантките се събраха, моллата Хусаин вече ги чакаше.

— Този протест не е разрешен. Всички жени, които не са облечени, според закона, ще бъдат наказани за разголване на публично място, което е нарушение на Корана.

Само пет-шест от стотината жени бяха облечени с палта и западно облекло.

— Къде в Корана се казва, че като не носим чадор, не изпълняваме заповедите на Аллах? — извика една жена. Тя беше съпругата на управителя на банката и беше учила в Техеранския университет. Облеклото и беше скромно — но беше с пола и разпуснати коси.

— „О, Порок, кажи на твоите жени и дъщери да се загърнат по-добре с фереджетата…“ Иран е ислямска държава… първата такава в историята… Имамът постанови закон. Той е задължителен. Върви веднага да се облечеш както подобава!

— Но вярващите жени в другите страни не са длъжни да носят чадор, нито биват принуждавани за това от ръководителите и съпрузите им.

— „Мъжете са управители на женските работи, защото така е наредил Аллах… защото добродетелните жени са покорни… А за тези, които се бунтуват, е заповядал: проснете ги на диваните и ги набийте. Ако след това ви слушат, не ги наказвайте повече!“ Върви да си покриеш косата!

— Няма. Повече от четиридесет години иранките са били с непокрити коси…

— Четиридесет удара с камшик ще сломят непокорството ти! Аллах е велик!

Хусаин махна на един от помощниците си. Други хванаха жената и я завързаха. Камшикът бързо преряза плата на дрехата на гърба й под ликуващите викове на мъжете, които наблюдаваха сцената. Когато наказанието свърши, група жени я отнесоха. Тя беше изпаднала в безсъзнание. Останалите безмълвно се прибраха по домовете си.