Джеймс Клавел - Вихрушка

— Време е, принцесо, нейно височество Зара пристигна. Ау, колко си хубава!

Изпълнена с радостно вълнение, Шаразад грабна палтото си и изтича по коридора с развени поли, за да посрещне Зара, която я чакаше в хола.

— Знаещ ли, скъпа, изглеждаш чудесно. — Тя я прегърна. — Мислех, че Мешанг ще те спре в последния момент!

— Не би могъл — засмя се Зара, перчейки се с невероятната си кожена шапка. — Започнах да му опявам още вчера на закуска, продължих през целия ден и нощта й продължих тази сутрин, че трябва да имам ново самурено палто. Казах му, че ако не го получа, ще умра от срам пред приятелките си. Той се юрна на пазара, за да се отърве от мен, и забрави за похода на жените. Хайде, идвай, да не закъснеем, чака ни такси. Спря да вали сняг, денят се очертава ясен, макар че е мразовито.

В таксито вече имаше три други жени, приятелки и братовчедки. Две от тях се фукаха с джинсите и обувките си на висок ток, скиорските си якета, разветите коси, а една беше със скиорска шапка. Всички бяха толкова развълнувани, като че ли отиваха на пикник като през предишните времена. Никоя не забеляза неодобрителното мърморене на шофьора. Изобщо не му обърнаха внимание.

— Към университета — заповяда Зара и те се разбъбриха като свраки. Две пресечки преди университета таксито трябваше да спре, защото тълпата беше плътна.

На мястото на очакваните неколкостотин бяха дошли хиляди и продължаваха да прииждат още много от всички посоки. Млади, стари, от висшите, от низшите съсловия, грамотни и неграмотни, селянки и аристократки, богати и бедни — джинси, поли, панталони, ботуши, обувки, парцали, кожи — всичките обхванати от един и същи пламък, дори и тези, които бяха с чадори. По-войнствено настроените вече държаха речи, а някои скандираха лозунги: „Няма да носим чадор насила!“, „Единство, борба, победа!“, „Жени, обединявайте се, ние отказваме да носим насила чадори и фереджета!“, „Аз бях в Дошан Тапе и се бих срещу Безсмъртните — не си проливахме кръвта, за да се предадем на деспотизма!“, „Смърт на деспотизма, под каквото и да е име!“

— Ура за жените! — извика Шаразад. — Долу налагането на чадор, фереджета и воали!

Вълнението завладя и нея, и останалите. Зара плати на шофьора, даде му солиден бакшиш, завъртя се игриво, хвана се под ръка с Щаразад и Джари и никоя от тях не чу как таксиджията изруга:

— Курви с курви.

Тълпата се носеше насам-натам безцелно, повечето бяха шашнати от огромното множество и разнообразие от жени, дрехи и възрасти. Дори няколко мъже ентусиазирано се присъединиха към тях.

— Зара, ние демонстрираме, вярно ли е, че демонстрираме?

— Разбира се, Шаразад! И сме толкова много…

Надвикваха шума и слушаха една добре облечена жена, известна техеранска адвокатка, активистка и лидерка на движението за правата на жените. Наричаше се Намджех Ленгехи. Слушаха я и няколко групи мъже, студенти и учители, едни бяха за, други против това, което тя казваше. До тях имаше и няколко молли, всичките против, които също бяха надали ухо.

— Някои духовни лица казват, че ние жените не можем да бъдем съдии, не трябва да имаме образование и сме длъжни да носим чадор. В продължение на три поколения бяхме без фереджета и имаме право на образование, а от едно поколение насам — и право на гласуване. Аллах е велик… — говореше адвокатката.

— Аллах е велик — отекна хилядната тълпа.

— Някои от нас са с повече шанс от други, по-добре образовани са, дори по-добре от някои мъже. Някои от тези жени познават съвременните закони, че дори и тези на Корана по-добре, отколкото някои мъже — защо те да не станат съдии? Защо?

— Няма причини! Нека тези жени станат съдии — извикаха Зара и стотици други.

Гласовете им заглушиха моллите и поддръжниците им, които викаха:

— Светотатство!

Когато тълпата поутихна, Намджех Ленгехи продължи:

— Ние подкрепяхме с цяло сърце аятолаха… Ликуващи викове я прекъснаха в изблик на привързаност към водача на Иран. — Поздравяваме го за това, което той извърши. Ние се бихме рамо до рамо с мъжете, не по-лошо от тях, споделяхме техните страдания по затворите, помагахме на революцията, изхвърлихме тиранина и сега сме свободни, Иран е свободен от игото на шаха и чуждестранното владичество. Но това не дава право на никого, бил той молла или дори самият аятолах, да върне назад часовника на времето…

Чуха се силни викове:

— Не! Не! Не щем деспоти. Право на гласуване за жените! Не на деспотизма, под каквато и да е форма! Ленгехи да влезе в меджлиса! Ленгехи — министър на образованието!