Джеймс Клавел - Вихрушка

Локхарт отново хвана щурвала.

— Жан-Люк, чуваш ли ме?

— Отлично, Том. Казвай.

Той му разправи какво е видял и му поръча да не напуска радиостанцията, след това се съсредоточи в кацането — в необятната шир на дефилето духаше лош насрещен вятър.

Откакто се беше върнал от Техеран, за първи път посещаваше „Белисима“. След смъртта на Джинепа „Белисима“ работеше с минимален капацитет само на една смяна. Като кацна, видя Пиетро, който сега беше шеф на мястото на Джинепа. Той остави пожара при сондата и се запъти към тях.

— Том! Трябва ни помощ — извика той в илюминатора на пилота. Беше готов да се разплаче. — Джани е мъртъв, а двама обгоряха от пожара…

— Окей. Ще оправим всичко — успокои го Локхарт и започна операциите по спирането на двигателя. — Отзад са Ничак и един от Зелените ленти. Хайде, не се притеснявай.

Той се завъртя на седалката и посочи към вратата. Старият човек кимна.

— По дяволите, Пиетро, какво стана? — попита Том, като напипваше превключвателите.

— Не знам… Не знам, amico — отговори Пиетро и долепи глава до стъклото. — Обядвахме, когато тази stronzo бутилка с бензин и горящ парцал влетя през прозореца и избухна пожар…

Един полунапълнен с нефт варел попадна в пламъците, подскочи и от него се издигна черен пушек. Четиримата, които се бореха с пожара, отскочиха назад.

— Si, огънят бързо обхвана трапезарията и като изскочихме навън, се сблъскахме с всичките тези номади, бандити… започнаха да стрелят и ние се пръснахме да търсим прикритие. По-късно Джани ги видял, че палят генераторното помещение, близо до което е динамитът и изтича да ги предупреди, но един от тях го застреля. Mamma mia, защо трябваше да го убива! Bastardi, stronzo bastardi 20 20 Копелета, тъпи копелета (ит.). — Б.пр. .

Локхарт и останалите бързо слязоха от хеликоптера. Чуваха се само вятърът, пращенето на огъня и воят на единствения противопожарен хидрант — Пиетро беше спрял генераторите и помпите аварийно и бе преустановил работата на целия сондаж. Покривът на фургона се срина, лумнаха искри, разхвърчаха се главни, много от тях паднаха на близките покриви, но нямаше опасност да ги подпалят, тъй като бяха отрупани с дебел сняг. Огънят близо до сондажа още не беше овладян, защото се подхранваше от отпадъчен нефт и нефтени пари, което беше много опасно. Хората пръскаха пяна, но пламъците продължаваха да приближават към бараката с динамита, като вече докосваха стената й от гофрирана ламарина.

— Колко динамит има вътре, Пиетро? — Страшно много.

— Давай да го извадим.

— Mamma mia… — Пиетро тръгна след Локхарт. И двамата закриха лицата си с ръце от пламъците. Избиха вратата, нямаше време да търсят ключ. Динамитът беше складиран в подредени кутии. Бяха десетина. Локхарт взе една и излезе, горещината го блъсна… миг и беше вече настрана. Един от хората взе кутията и побърза да се отдалечи, докато пилотът се върна за следващата.

Ничак хан и представителят на Зелените ленти стояха близо до хеликоптера в безопасност.

— Такава е волята на Аллах.

— Такава е волята на Аллах — отвърна младежът като ехо. — А сега какво ще правим?

— Трябва да вземем решение за терористите. И мъртвия.

Младежът погледна тялото, проснато на снега като счупена кукла.

— Да не беше идвал в нашите планини, щеше да е жив. Той си е виновен — никой друг.

— Вярно е.

Ничак хан наблюдаваше пожара и хората, крито се бореха с него. Докато Локхарт и Пиетро изнасяха динамита от бараката, останалите овладяха огъня.

Локхарт се облегна на един фургон, за да си поеме дъх.

— Пиетро, разполагаме с време само до залез-слънце в неделя. Оттам нататък един Господ знае какво може да стане.

Лицето на италианеца помръкна. Той погледна към представителя на Зелените ленти и Ничак хан и каза:

— Пет дни? Том, това ми спестява един проблем. Ще се евакуираме за Шираз — през сондаж „Роза“ или директно. — Пиетро посочи към огъня със свит ляв юмрук. — Засега с „Белисима“ е свършено. Трябва ми Алмквист да затапи сондажите. Mamma mia, ще трябва да се транспортира много народ. Боже, каква загуба! Радвам се, че го няма Джинепа да види какво гадно време настана. Най-добре е да дойда и да се видя с Мимо.

— Може веднага, заедно с ранените.

— Ами Джани?

Пиетро погледна тялото.

— Ще го оставим за най-накрая. Бедният ми сънародник — изрече той тъжно. — Няма да се разложи.

В сондаж „Роза“ Мимо Сера седеше срещу Ничак хан и представителя на Зелените ленти в стола на служителите. На масата бяха също Локхарт, Пиетро и трима технически ръководители на сонди. От половин час Мимо, който говореше добре фарси, се опитваше да убеди младежа от комитета да удължи срока или да разреши оставянето на минимални екипи за поддръжката на сондите, докато той заедно с Локхарт се срещнат с шефа на „Иран Ойл“ в Шираз.