Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ти и още двама сте достатъчно за един вмирисан молла.

„Да — помисли си той, — повече от достатъчно. — Скоро ще отмъстя за баща ми.“ Ръцете му стиснаха здраво оръжието, откраднато преди седмица от арсенала на Дошан Тапе.

— За свободата! — извика той и забърза по авеню „Рузвелт“, за да се присъедини към челните редици на демонстрацията, докато приятелите му се разпръскваха сред нея.

На стотина метра зад него бавно пълзеше открит камион, пълен с младежи, заобиколени от хиляди хора, които махаха и ги окуражаваха. Возещите се бяха летци без униформи. Сред тях беше и Карим Пешади. В продължение на часове се опитваше да открие Шаразад сред демонстрантките, но напразно. Той и останалите бяха на база в Дошан Тапе, където всичко се беше объркало, комитетите едва се крепяха със заповедите и контра заповедите си, други заповеди идваха от върховното командване, което беше подчинено на министър-председателя Базарган, трети — от Революционния комитет, а някои по радиото, когато аятолах Хомейни говореше от време на време и казваше кои закони трябва да се изпълняват.

Както всички летци и офицери в Иран и Карим беше получил заповед да се яви пред комитета, за да бъде подложен на кръстосан разпит относно своето досие, политически възгледи и контакти преди революцията.

Сведенията за него бяха добри и той искрено се закле, че поддържа исляма, Хомейни и революцията. Над него тегнеше призракът на баща му и той грижливо беше потиснал желанието си за отмъщение дълбоко в душата си. Досега не го бяха закачали.

Предишната нощ се беше опитал да се промъкне в кулата на РВД на Дошан Тапе, за да намери дневника с разрешенията за полети на НВС, но го върнаха. Тази вечер пак щеше да се опита — беше се заклел пред себе си да успее. „Не трябва да се проваля — мислеше си той, — Шаразад зависи от мен… о, Шаразад, ти, която даваш смисъл на моя живот, макар че си забранена за мен!“

Той напрегнато я търсеше сред демонстрантките, знаеше, че тя е някъде тук. Снощи заедно със свои приятели беше слушал едно изключително подстрекателско радиопредаване, водено от някакъв аятолах фундаменталист, който се противопоставяше на демонстрацията на жените и призоваваше към контра демонстрация от страна на „вярващите“. Карим много се разтревожи за Шаразад, сестрите й и роднините й, знаеше, че и те ще участвуват в демонстрацията. Неговите приятели също бяха загрижени за своите близки. Затова тази сутрин се качиха на камиона и се присъединиха към протестиращите. Бяха без оръжие.

— Равенство за жените — викаше той. — Демокрация завинаги! Завинаги ислям! Демокрация, законност и ислям завина… — Той изведнъж млъкна.

Улицата пред маршируващите беше плътно преградена от много мъже. Предната редица на жените видя опасността, вдигнаха се юмруци. Протестиращите в първите десетина редици инстинктивно се опитаха да забавят ход, но не успяха. Силата на многохилядната тълпа неотвратимо ги тласкаше напред.

— Защо са сърдити тези мъже? — попита Шаразад. Радостта й се изпаряваше, натискът отзад нарастваше.

— Просто са заблудени, това са предимно селяни — отговори храбро Намджех Ленгехи. — Те искат ние да сме робини. Не се страхувайте! Аллах е велик…

— Хванете се за ръце — извика Зара. — Не могат да ни спрат! Аллах-ул акбар…

Сред мъжете, преградили улицата, беше и палачът на Яред Бакраван в затвора „Евин“. Той разпозна Шаразад в предната редица.

— Аллах е велик — измърмори той в екстаз. — Аллах ме е призвал да пратя в пъкъла гадния търговец, а сега ми дава развратната му дъщеря!

Думите му потънаха във виковете. Очите му я поглъщаха, той си я представи гола на дивана, с широко разтворени крака и щръкнали гърди, очите й изпълнени с похот, устните й влажни, чу я как го моли: „Обладай ме, обладай ме! Бързо, бързо, изпълни ме, натисни ме, за теб всичко… бързо, бързо, о, сатана, помогни ми да изсмуча Аллах от члена му…“

Той измъкна ножа си, слабините му пулсираха от ерекцията, която беше получил, и се хвърли към нея.

— Аллах е велик…

Втурна се импулсивно, прелетя през пространството, което го отделяше от жените, събори няколко, посегна да я сграбчи, но във възбудата си се подхлъзна и падна, размаха ножа. Наранените се разпищяха, той се изправи и замахна към нея. Виждаше само ужасените й очи и стискаше ножа, готов да я разпори. Оставаха му само три крачки, две, една… Главата му се замая от парфюма й, тази воня на дяволското изчадие. Вдигна ръка за смъртоносния удар, но не успя да го осъществи. Разбра, че сатаната е изпратил зъл дух да му попречи — в гърдите му избухна чудовищен взрив, стана тъмно и той издъхна с името на Аллах на уста.