Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ама те още ли държат там секретни документи? — попита ужасен Макайвър.

— Изглежда, че е така. Както и да е, според Толбът това проникване е причинило сърцебиене на всички стожери на западната, съветската и арабската дипломация. Всички посолства се затварят. Най-изплашени са арабите. Никой от петролните шейхове не иска революцията на Хомейни в страната си и е готов и способен да изхарчи сума петродолари, за да я предотврати. Толбът каза: „Залагам петдесет лири, че сега Ирак е разтворил джоба си, кюрдите също, както и всички, които са араби, просунитски и антихомейнистки настроени. Целият Персийски залив е на ръба на експлозията.“

— Но междувременно…

— Междувременно Толбът не беше така нахакан, както преди няколко дни, и не беше уверен, че Хомейни ще се оттегли тихичко в Кум. „Иран е за иранците, приятелю, стига те да са за Хомейни и моллите — каза той. — С хомейнизма е свършено, ако левичарите убият първо аятолаха, а след него видят сметката на всичко от доброто старо време. А това сме ние.“

Гавалан удряше ръцете си в ръкавици една в друга, за да се постоплят.

— Мак, дяволски измръзнах. От счетоводните книги е ясно, че тук здравата сме я загазили. Сами трябва да се погрижим за себе си.

— Това е голям риск. Струва ми се, че ще загубим някои от нашите хвъркала.

— Само ако късметът ни изневери.

— Прекалено много залагаш на късмета, Анди. Я си спомни за онези механици в Нигерия, които отидоха в затвора за четиринадесет години само защото подготвиха един 125, който напусна страната нелегално.

— Това стана в Нигерия и механиците останаха там. Ние ще изтеглим всички.

— Ако остане дори един чужденец, ще го хвърлят, в затвора като заложник за всички нас и хеликоптерите, освен ако си готов да му хвръкне главата. Ако не си, ще го използуват, за да ни накарат насила да се върнем, и като дойдем, ще са много ядосани. Ами иранските ни служители и работници?

— Ако нямаме късмет, каквото и да направим, всичко ще се провали. Мисля, че трябва да изработим план с всички подробности, като предвидим всички възможни варианти. Това ще ни отнеме седмици и най-добре ще е да го държим в строга тайна само между нас — настояваше упорито Галаван.

Макайвър поклати глава.

— Ще трябва да се посъветваме с Руди, Локхарт и Старк, ако се заемем сериозно с това.

— Както кажеш — отвърна му Гавалан. Гърбът му се беше схванал и той се протегна.

— Щом съставим правилния план… Дотогава няма защо да слагаме край на работата.

Известно време се разхождаха мълчаливо. Снегът под краката им силно скърцаше. Стигнаха почти до края на товарната рампа.

— Ще подложим момчетата на прекалено голямо изпитание — обади се Макайвър.

Гавалан сякаш не го чу.

— Не можем просто ей така да зарежем петнадесет години работа, да си захвърлим спестяванията, моите, твоите, тези на Скраг и изобщо всичко — говореше той. — С нашия Иран е свършено. Повечето от колегите ни тук избягаха, укриха се или са мъртви — или се обърнаха срещу нас, независимо дали са искали, или не. Работата е сведена до минимум. Тук имаме двадесет и шест хеликоптера, от които работят само девет. И за малкото, което правим, не ни се плаща. Мисля, че работата ни е спукана.

— Нещата не са чак толкова лоши, както ги мисля. Партньо… — твърдоглаво почна Макайвър.

— Мак, трябва да разбереш, че не мога да отпиша просто ей така пари, които ни се дължат, плюс хвъркалата и резервните части, и да остана в бизнеса. Не мога така. Нашите тринадесет 212 струват тринадесет милиона щатски долара, деветте 206 — още милион и триста хиляди, трите „Алует“ — още милион и половина, и три милиона долара резервни части — кажи-речи двадесет милиона. Не мога да се откажа от тези пари. Иън ме предупреди, че тази година „Струан“ очаква помощ, няма свободни пари, Линбар е взел някои неправилни решения и… Е, знаеш какво мислим с него един за друг. Но той продължава да е тайпан. Не мога да разтрогна новите договори за хеликоптерите Х–63, не мога да се сражавам с „Импириъл“, които ни съсипват в Северно море с двойното счетоводство на парите на данъкоплатците. Няма да стане.

— Прекалено много ще искаш от момчетата, Китайче.

— И от теб, Мак, не забравяй себе си. Това трябва да е колективно начинание, а не само аз да се уредя, пък ако може и те, ако ще е гарга — рошава да е.

— Повечето от момчетата ни могат лесно да си намерят работа. Пазарът е жаден за квалифицирани пилоти на хеликоптери, обслужващи нефтодобивната промишленост.