Джеймс Клавел - Вихрушка

— Е, и какво? Обзалагам се, че повечето ще предпочетат да работят за нас. Ние се грижим за тях, плащаме им по най-високите тарифи, безопасността на труда при нас е на най-високо ниво — С-Г е най-добрата хеликоптерна компания в света и те го знаят! И двамата знаем, че сме част от „Ноубъл Хаус“ и това също означава нещо. — В очите на Гавалан изведнъж се появи нескриван блясък. — Ще бъде голяма глупост, ако се откажем. Така ми се иска да натрия муцуната на Линбар. Като му дойде времето, ще попитаме момчетата. Междувременно всички системи са в изправност и функционират, нали, момко?

— Естествено — каза Макайвър без въодушевление. — Дай да почваме с плана.

Гавалан го погледна.

— Мак, толкова добре те познавам. Скоро ще гориш от нетърпение да се махаме и аз ще бъда този, който ще ти казва: „Почакай, ами какво ще правим за еди-какво си…“

Но Макайвър не го слушаше. Умът му се опитваше да състави някакъв план, независимо че такъв беше почти невъзможен, като се изключи британската регистрация. Дали това би могло да повлияе с нещо?

— Анди, относно плана. Я по-добре да му дадем кодово название.

— Джени казва, че трябва да го наречем „Вихрушката“ — понеже в такава сме попаднали.

Северозападно от Табриз: 11,20 преди обяд.

Високо от планинския склон, седнал на стълбичката на кацналия 212, Ерики можеше да вижда далече в Съветска Армения. Далече долу река Арас течеше на изток към Каспийско море, виейки се през проломи и обозначавайки по-голямата част от съветско-иранската граница. Наляво се виждаше Турция до извисяващия се на пет хиляди и двеста метра връх Арарат. Неговият 212 се намираше недалеч от входа на пещерата, където беше американският секретен подслушвателен пост. „Беше“ — помисли си той със злорадство. Когато вчера следобед се беше приземил тук, висотомерът отчиташе две хиляди и шестстотин метра; разнородната група леви федаински бойци, които докара, щурмува пещерата, но американците вече не бяха там. А когато Цимтарга я разгледа, откри, че цялото важно оборудване е унищожено и шифровъчните книги липсват. Много свидетелства за прибързано заминаване, но нищо действително ценно, което да бъде прибрано от остатъците.

— Все пак ще я прочистим — нареди Цимтарга на хората си. — Прочистете я като другите! — И прибави към Ерики: — Можеш ли да се приземиш там? — Той посочи нагоре към мястото, където се издигаха радарните мачти. — Искам да ги демонтирам.

— Не знам — отвърна Ерики.

Гранатата, която му беше дал Рос, все още стоеше прикрепена под лявата му мишница, а ножът му още беше в канията отзад. Цимтарга и похитителите му не го бяха обискирали.

— Ще отида да видя.

— Ние ще отидем да видим, капитане. Заедно ще гледаме — засмя се Цимтарга. — Така няма да се изкушиш да ни напуснеш.

Прелетя до там с него. Мачтите бяха здраво закрепени в дълбоки бетонни легла на северния склон на планината, пред тях имаше малка площадка.

— Ако времето е като днес, ще мине добре, но не и ако излезе вятър. Бих могъл да кръжа и да те спусна долу с въже — усмихна се кръвожадно Ерики.

Цимтарга се разсмя.

— Не, благодаря. Не искам ранна смърт.

— За човек от Съветите, още повече пък от КГБ, не си лош човек.

— Нито пък ти — за финландец.

От неделя, откакто летеше за Цимтарга, Ерики беше започнал да го харесва — не защото, според него, беше възможно да харесваш или да се доверяваш на някой от КГБ. Но Цимтарга беше любезен и честен, беше му дал равен дял от цялата храна. Миналата нощ беше споделил бутилка водка с него и му беше предоставил най-доброто място за сън. Бяха преспали в едно село на двадесет километра на юг, на килими върху мръсния под. Цимтарга беше казал, че макар в по-голямата си част да е в кюрдска територия, селото е тайно федаинско и сигурно.

— Тогава защо продължавате да ме охранявате?

— То е сигурно за нас, капитане, не за теб.

Преди две нощи Цимтарга и охраната му дойдоха за него в двореца на хана тъкмо след като Рос беше тръгнал. Откараха го до авиобазата и в тъмнината, нарушавайки международните правила, той беше летял до планинското село северно от Хвой. Призори събраха пълен хеликоптер въоръжени мъже и отлетяха до първия от двата американски радарни поста. Беше разрушен и обезлюден, също като този.

— Някой сигурно тайно ги е осведомил, че ще дойдем — каза Цимтарга и недоволно изпсува. — Мамка им!