Джеймс Клавел - Вихрушка

И ето че акулата се съживи, откъсна се на петдесет метра от тях с невероятна скорост, кордата изсвистя в макарата, след това рибата се завъртя на деветдесет градуса и щеше да се измъкне, но Вили по някакъв начин успя да опъне влакното и да я накара отново да кръжи. Но не можеше да я придърпа по-близо. Приложи всичката си сила върху макарата. Успя да приближи малко при следващия кръг, после още два-три сантиметра. Още малко, и двамата едва не паднаха зад борда, защото кордата се отпусна. — Изтървахме я. Вили… Дишаха запъхтяно, бяха страшно разочаровани. Акулата не се виждаше никъде.

— Проклета корда! — Вили занавива макарата, като псуваше на два езика. Но белята не беше във влакното, а в повода. Жицата беше скъсана до куката.

— Този звяр просто я е прегризал! — гледаше смаяно Скрагър.

— Тя си играеше с нас, Скраг — говореше Вили с отвращение. — Можела е да я разкъса, когато си иска. Показвала ни е среден пръст.

Огледаха водата наоколо, но от акулата нямаше и следа.

Възможно е да се е спотаила на дъното и да изчаква — каза Вили замислено.

— По-вероятно е да е поне на три мили, пощуряла като бясно куче.

— Само е побесняла, Скраг. Тази кука в нея ще и види сметката.

Двамата внимателно оглеждаха морската шир. Акулата не се виждаше. Забелязаха, че гумената лодка се беше наклонила напред и беше наполовина потънала. Скрагър се наведе и внимателно я прегледа, без да изпуска от очи морето и водата под сала.

— Я виж — показа той. — Една от въздушните камери е разпрана. Изглежда, че е работа на звяра, когато е нападал.

Въздухът от лодката бързо излизаше.

— Няма проблеми, ще успеем да стигнем до брега. Хайде.

Вили погледна сала, след това морето.

— Тръгвай ти, Скраг. Аз ще изчакам да дойде дървената лодка с някой, които е с картечница.

— За Бога, качвай се, хайде!

— Скраг — започна Вили умилно… — Обичам те като брат, но няма да помръдна. Тази гад ме изплаши до смърт.

Вили седна в средата на сала и прегърна коленете си.

— Тази мръсна твар се спотайва някъде по дъното. Искаш да тръгваш? Добре, но аз не. В книгите пише, че когато нещата не са сигурни, по-добре е да изчакаш. Заповядай на другата лодка да дойде. Ето ти радиостанцията.

— Аз сам ще я докарам.

Гумената лодка изсъска и едва не се преобърна, когато Скрагър стъпи в нея. Той побърза да се покатери обратно на сала, като че ли някой го гонеше.

— Защо се смееш, дяволите да те вземат?

— Изхвърча, като че ли те е ужилила медуза — продължаваше да се смее Вили. — Скраг, защо не плуваш до брега?

— Гледай си работата — отвърна му Скраг и погледна натам с разтуптяно сърце. Днес брегът му се виждаше много далечен.

— Трябва да си луд, за да го направиш — вече сериозно каза Вили. — Хич не се опитвай.

Скрагър не му обърна внимание. „Знаеш ли какво? — мислеше си той. — Изплашен си до смърт. Гадината не беше голяма, ти й заби куката, а тя ти се измъкна и сега е някъде из залива. Обаче къде точно?“

Потопи внимателно пръстите на крака си във водата. Мярна му се нещо отдолу. Клекна и изтегли клетката. Беше празна. Едната и страна беше цялата отпрана.

— Мамицата й на тази акула!

— Ще повикам лодката. — Вили се протегна към радиостанцията. — Да дойдат с картечница.

— Излишно е, Вили — обади се Скрагър, като демонстрираше смелост. — Я да си направим едно състезание до брега.

— С тази бракма никога! Скраг, за Бога, не… Вили изпадна в ужас, защото Скрагър се хвърли във водата. Видя го да изплува, после се понесе енергично към брега, но се завъртя и се покатери на сала, заливайки се от смях.

— Впрегнах ли те, а? Прав си, синко, лудост е да се плува до брега. Повикай лодката, а аз ще хвана риба за вечеря.

Лодката се появи, на румпела беше един от механиците, а на носа стояха двама от Зелените ленти. На брега се бяха скупчили хора. Бяха на половината път до плажа, когато акулата се появи изневиделица и започна да кръжи. Зелените ленти откриха стрелба, но в суматохата единият падна във водата. Скрагър успя да хване автомата му и го насочи към акулата, която се втурна срещу вцепенилия се мъж, застанал в плитчината. Куршумите се забиха в главата и очите на рибата и макар че беше мъртва, тя продължаваше да се премяна, тракаше с челюсти и пляскаше с опашка в желание да докопа плячката си. Но лишена от обоняние и зрение тя не уцели и се заби в плажа — наполовина във водата, наполовина на пясъка.

— Скраг — обади се Вили, когато способността му да говори се върна, — имаше дяволски късмет. Ако беше плувал, щеше да те пипне. Дяволски късмет извади.